|
Различията в силата, ловкостта и находчивостта разделя животните на доминиращи и подчини
Груповият начин на живот е широко разпространено явление в животинския свят. Групата животни, наречена животинско съобщество, има преимущество в борбата за съществуване - нейните членове по-лесно избягват опасностите, отколкото животните, водещи индивидуален начин на живот.
От многобройните наблюдения върху различни видове животни е установено, че членовете на едно съобщество не са равноправни помежду си. В резултат на различия в силата, ловкостта и находчивостта на животните се изгражда строга йерархична подчиненост сред тях, която някои учени етолози наричат субординация. Тя се изразява в разделяне на животните на доминиращи и подчинени.
За първи път това интересно явление в животинския свят е установил през 1922 г. норвежкия учен Шелдруб-Иби, който наблюдавал поведението на група кокошки. Той забелязал, че някои от тях безнаказано кълват други кокошки и нарекъл това явление "порядък на кълването". Птиците кълвели само тези, които били с "по-нисък ранг" от тях. Има една кокошка, наречена алфа, която винаги получава първото зърно и има право да кълве безнаказано всички останали кокошки. Следва втора кокошка - бета, която търпи унижението само от кокошката алфа, но от своя страна кълве останалите, трита кокошка - гама, която отстъпва само на първите две... и накрая една последна - омега, която кълват всички и която се храни с остатъците от трапезата. Колкото по-дълго време живеят кокошките заедно, толкова повече се изграждат йерархическите им взаимоотношения, които остават за неподготвения наблюдател. Йерархични порядки се изграждат и при петлите, разбира се, след ожесточен двубой. Благодарение на изградения йерархичен ред животът в кокошарника протича спокойно и мирно.
Многобройните следващи изследвания и върху други видове птици и бозайници показали колко широко разпространено и това явление в природата. То било наречено йерархия (от гръцки хиерос - свещен, и архе - власт). И така йерархията представлява обществен ред, при който се установява степента в положението на всяко животно в дадено общество, извоювано чрез борба, заплаха или друг подход за определяне на господство (доминирането). Йерархичното борба между членовете на едно животинско съобщество протича по ритуални форми и се води за извоюване на господстващо положение в стадото, ятото или друго животинско съобщество, като победеният великодушно получава милост от победителя.
Ако при борбите за подреждане в йерархичната стълбица биха загинали победените, то това би довело до постепенно измиране и изчезване на вида. Най-често двубоите за по-висок ранг се осъществяват непосредствено преди размножителния период, когато мъжките воюват ожесточено помежду си за господстващо положение в обществото и естествено за спечелване на женски. Правилата по системата на отпадането, като по този начин се изгражда строга вътревидова стадна йерархия.
Борбата между две животни започва с голямо настръвление, съперниците се опитват взаимно да се засегнат в най-уязвимите места. Когато по-слабият почувства, че губи сражението, с бърза реакция избира точно момента за капитулация. Изведнъж той престава да се защитава, побягва или покорно се свива на земята и излага пред победителя най-уязвимото си място - извършва ритуала на подчинението. Това е поза, която при отделните животни е различна, но почива на един и същ принцип - демонстриране на покорност чрез предоставяне на най-уязвимата част на тялото си: при вълците победеният полага шията си и само едно захапване е достатъчно, за да бъде умъртвен; пуяците прилепват към земята и изпъват шията напред и пр. В такива случаи атаката на противника се прекратява безпрекословно - влиза в сила инстинктът за запазване на вида и победеният великодушно е победен.
Йерархични отношения се изграждат при почти всички стадни бозайници - дивите кози, северните елени, глиганите, зубрите, конете, антилопите, сърните и елените, слоновете, както и по-голямата част от различните видове маймуни. Стадното чувство е развито и при моржовете, тюлените, много видове птици, живеещи на ята, при които също се изграждат йерархични порядки. При вече изградени йерархични отношения в дадено животинско съобщество всяко животно знае кой стои по-горе от него в йерархичната стълбица, от кого трябва да се бои и кой трябва трябва да му се подчинява. Установено е, че изграждането на линейната йерархия не става само въз основа на физическата сила. Проведените етологични и физиологични опити с животни водачи и подчинени са показали, че индивидите проявяват лична интелектуална способност, която съвпада с йерархичния ред.
Обикновено животното стоящо на най-ниското стъпало в йерархията, в природните популации загива, не дава потомство или оставя малочислено и нежизнеспособно поколение.
Рангът в съобществото може да бъде абсолютен и относителен. Например, когато малкото се намира още под крилото на родителите си, то има право на този ранг, който заемат те (относителен ранг). По-късно обаче, когато малкото израсне и се отдели от тях, то завоюва позицията си чрез бой с други животни на същата възраст (абсолютен ранг). При много видове птици чифтосването на доминиращия мъжкар с женска от по-нисък ранг води до автоматичното й изкачване до същото йерархично стъпало, което заема нейният партньор.
Обикновено животното водач дълго време доминира над останалите членове на съобществото. Но то старее и постепенно изгубва качествата необходими, за да бъде лидер. Идва моментът, в който някой от младите дръзва да му отнеме водачеството. Но това не става така лесно - вожд се става само чрез борба. Ако младият надделее, изглежда, че поражението на досегашния неоспорим главатар е твърде унизително и не са редки случаите, когато в природата се срещат глигани, хиени, лъвове и вълци единаци, водещи самостоятелен начин на живот.
Безспорно най-интересни са взаимоотношенията при най-близките родственици на човека - маймуните. При павианите например, както и при повечето маймуни съобщества, йерархичните отношения се характеризират подчертано единоначалие. Обикновено вождът има спокоен нрав и не обръща внимание на дребните волности и закачки. Но тежко на тази маймуна, която се провини по-сериозно. Пощенето е важно задължение и удоволствие. Обикновено по-слабата маймуна пощи по-силната. А правото на пощене на вожда си оспорват само най-висшестоящите в йерархично отношение женски. Интересно е, че бременните, а също и кърмещите автоматично се изкачват до най-високото стъпало на йерархията. Когато на павианите се донесе храна, никой не смее да се докосне до нея, преди вождът да се е нахранил. Някои дори не смеят да погледнат към храната. Само най-малките павианчета стоят над йерархичните отношения. Другите павиани се задоволяват с това, което остане, и то едва след като вождът се е отдалечил. Нещо повече, в присъствието на вожда никой от по-младите мъжкари не смее да участва в размножителния процес и ако две пак дръзне, само бързите крака могат да го спасят от гнева му. Вождът не само пръв започва да се храни, то и пръв влиза в бой при опасност, а също отговаря за разумното и целесъобразно водене на стадото.
В какво се изразява значението на йерархията в животинския свят? В действителност самата йерархия не предизвиква разпри (те възникват само до изграждането й), а напротив - тя поддържа реда, мира и разбирателството в животинските съобщества. Йерархията определя положението на всеки член от групата и той вече знае къде е мястото му по отношение на всяко друго животно. Недоволни от този ред на взаимно подчинение в съобществото няма, а ако все пак се появят такива, обикновено те не влизат в бой, особено с водача. Животните сякаш "чувстват", че господстващият в съобществото йерархичен ред и послушание са от полза за всеки негов член.
Какъв е механизмът на йерархията? В основата на поведенческите прояви на животните стоят условните рефлекси. Те са ответни реакции на един или друг дразнител, чрез който животинският организъм реагира на измененията в околната среда. В случая йерархията при животните се основава на отбранителния условен рефлекс. За място в йерархичното стълба трябва да се воюва. След неколкократни сбивания у по-слабото животно се изработва условен отбранителен рефлекс и то започва да се страхува от по-силното, което го е победило, играещо ролята на условен дразнител.
Съществуването на йерархия след животинските съобщества има важно биологично значение за представителите на вида, който обитава определена територия. Йерархията подобрява подбора на най-активните, най-силните, най-жизнеспособните и най-изявените мъжки индивиди и ограничава броя на мъжкарите, участващи в размножителния процес, тъй като доминиращите не допускат това. В крайна сметка животинският вид запазва своята жизнеспособност и здравата си генетична основа. Това е една от основните прояви на еволюцията на живите организми в природата.
Ако имате повече декоративни бозайници или птици от един и същи вид в живия кът, наблюдавайте как е изградена йерархията при тях.
 |
