|
Организираното от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) Среднозимно преброяване на водолюбивите птици се проведе от 12 до 15 януари 2002 г. в общо 197 влажни зони в цялата страна.
Чрез провеждането на това преброяване БДЗП работи за постигането на следните основни цели:
- Да се установят числеността, видовия състав и местата на струпване на зимуващите в България водолюбиви птици, като част от общоевропейското преброяване координирано от Уетландс Интернешънъл за подпомагане работата на Рамсарската конвенция.
Резултати от Среднозимното преброяване на водолюбивите птици в България
12-15 Януари 2002 година Организираното от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) Среднозимно преброяване на водолюбивите птици се проведе от 12 до 15 януари 2002 г. в общо 197 влажни зони в цялата страна.
Чрез провеждането на това преброяване БДЗП работи за постигането на следните основни цели:
- Да се установят числеността, видовия състав и местата на струпване на зимуващите в България водолюбиви птици, като част от общоевропейското преброяване координирано от Уетландс Интернешънъл за подпомагане работата на Рамсарската конвенция.
- Да се проследят промените в численостите на зимуващите у нас водолюбиви птици, както и в състоянието на влажните зони;
- Да се установят заплахите за птиците и местата им на зимуване и да се определят подходящи действия за опазването им;
- Да се насърчат партньорствата на организацията на местно ниво чрез съвместни дейности на доброволците на БДЗП с институции и организации и да се ангажира обществеността с проблемите на опазване на птиците и влажните зони; Тази година Среднозимното преброяване се осъществи с финансовата подкрепа на Датското орнитологично дружество, което както и БДЗП, е партньор на международната организация за опазване на птиците – БърдЛайф Интернешънъл. Кампанията се проведе съвместно с Регионалните инспекции (РИОСВ) в Монтана, Плевен, Варна, Бургас, Пловдив, Хасково, Благоевград и София, които участваха със свои представители и високо проходими автомобили. В района на Бургаските влажни зони преброяването се проведе съвместно с Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието и Зелени Балкани – Бургас. Природонаучния музей в Белоградчик също подпомогна преброяването със свой автомобил и представител. Въпреки студа 146 участници, от които 120 доброволци на БДЗП и 14 представители на РИОСВ, се включиха в преброяването разпределени в 27 екипа. За първи път тази година участие взеха и представители на македонска природозащитна организация – Сдружение за дивата флора и фауна. По време на преброяването те се обучаваха, работейки съвместно с нашите екипи, за да извършват в бъдеще тази дейност и в Македония. По време на преброяването бяха обходени 197 влажни зони – цялото Черноморско крайбрежие, поречията на 21 реки, 21 естествени езера или блата, 122 язорира и 22 рибарника и 12 изкуствени водоема (кариери, утайници). 68% от водоемите бяха изцяло замръзнали, а 17% - частично. Само 25% от влажните зони не бяха замръзнали. В рамките на 3 дни (от 12 до 14 януари) бяха обхванати 99% от влажните зони. Разпределението по дни е както следва: 11 януари – 1 влажна зона; 12 януари – 61 влажни зони; 13 и 14 януари (дни за броене на гъски) – 133 влажни зони и на 15 януари – 2 влажни зони. Цялото поречие на река Дунав с изключение на малък участък при Тутракан е обходено от екипите за един ден. Методологията за покриване на голям брой водоеми за кратко време изключва припокриване на данни или пропускане на птици по време на броенето . В резултат от преброяването са установени общо 123 369 водолюбиви птици от 69 вида. Това е най-ниската численост на зимуващи у нас водолюбиви птици от 1997 г. до сега. 59% от водолюбивите птици са концентрирани по Черноморското крайбрежие и прилежащите влажни зони, а 24% - в Южна България (считано южно от Стара планина). Най-големи струпвания на водолюбиви птици са наблюдавани във Варненския залив (13 526), в язовир Овчарица (12 219) и Варненско-Белославския езерен комплекс (8 293). Численостите на видовете по систематични групи са:
Гмурци и гмуркачи – 2485
Корморани (голям, малък и аристотелев) – 19020
Пеликани – 210
Чаплови – 733
Лебеди – 1599
Гъски – 6204
Патици и потапници – 50044
Дърдавцови птици – 31895
Дъждосвирцови птици – 160
Чайки – 10929
Грабливи птици (морски орли и тръстикови блатари) – 28
Други видове свързани с водата - 62 Установени са да зимуват 6 световно застрашени вида птици – малък корморан, къдроглав пеликан, малка белочела гъска, червеногуша гъска, белоока потапница и тръноопашата потапница.
Малък корморан – общата численост на зимуващите в България през тази година е 8411 и макар да е по-ниска от предходни години, е в границите на нормално зимуващата популация у нас. Най-големи струпвания са установени във Варненско-Белославския езерен комплекс (2260 птици) и по поречието на река Марица (2531 птици).
Къдроглав пеликан – обща численост на зимуващите у нас птици през тази година е 210 и е по-ниска в сравнение с предходните 7 години. Вероятно понижението на числеността се дължи на студената зима. Най-голямато струпване е наблюдавано при язовир Овчарица (199 птици).
Малка белочела гъска – по поречието на река Дунав са наблюдавани са 2 птици от този изключително застрашен и рядък в България вид
Червеногуша гъска – Поради плътната снежна покривка и ниските температури в цяла България , тази зима е установена най-ниската численост на вида от 1977 г. – 254 птици – основно по Черноморското крайбрежие
Белоока потапница – наблюдавана е 1 птица от този вид по поречието на река Марица
Тръноопашата потапница – този световно застрашен вид зимува у нас изключително в Южното Черноморие крайбрежни влажни зони. Тази зима са установени общо 517 птици, като основното струпване от 480 птици е наблюдавано в езерото Вая край Бургас. В националната система за биологичен мониторинг са включени т.нар. индикаторни видове птици, сред които освен горепосечените малък корморан, червеногуша гъска и къдроглав пеликан са включени и големия корморан, голямата белочела гъска и зеленоглавата патица. За тях са установени следните числености:
Голям корморан – общо зимуваща популация у нас – 10492 птици; най-голямо установено струпване - на яовир Овчарица – 4709 птици. Зимуващите у нас птици са по-малко в сравнение с предната година, вероятно поради студа.
Голяма белочела гъска – общо зимуващи у нас – 5492 птици, най-голямото установено струпване е в язовир Пясъчник – 1396 птици. Това е най-ниската установена среднозимна численост на вида у нас от 1977 г. Това се дължи на липсата на хранителна база поради снежната покривка и липсата на места за нощувки, поради замръзване на водоемите. Птиците са разпилени и прелитат дълги разстояния за да намерят храна.
Зеленоглава патица – общо зимуващи у нас – 21151 птици, с най-голямо струпване в язовир Огоста (4802 птици). Установената численост е най-ниска в сравнение с предходните 7 години. Наблюдавани са също и видове, които обикновено зимуват на север от България и тази година поради суравата зима се срещат в по-високи числености от обикновено – това са звънарката (618 птици) и малкия нирец (521 птици). Подобни високи числености на тези два вида са наблюдавани и през 1997 г., която също бе много студена в средата на януари.
Наред с отчитането на състоянието на влажните зони и числеността на зимуващите водолюбиви птици, бяха отчитани също и заплахите по отношение на птиците и на местата където зимуват. Основно се проведоха наблюдения върху интензивността на лова върху птиците през ловните дни, както и случаи на бракониерство.
Най-интензивен лов на водолюбиви птици е установен по поречието на река Марица и по поречието на р.Тунджа.
По поречието на р. Марица са установени и най-много случаи на отсреляни защитени видове птици – малък корморан (3 намерени птици), голям корморан (6 намерени птици), сива гъска (1 птица, носена от ловец), както и малък ястреб. На язовир Овчарица е наблюдаван един ранен (от стелба) къдроглав пеликан, за който е сигурно че не е оцелял, както и 9 застреляни големи корморана. Установен е случай на изполване на забранена от закона звукова примамка за патици и гъски (в района на Синеморец). В района на град Каварна са наблюдавани коли с ловци паркирали край главният междуградски път и дебнещи малките прелитащи ята гъски. Според нас оживено място като този път не е най-подходящо за лов на птици. Можем да обобщим, че се наблюдава силна ловна преса върху застрашени видове, като малкия корморан. Ловът не е начин за препитание в нашата страна, което означава че тази дейност не е жизнено важна за обществото. Масовите случаи на бракониерство – използване на непозволени средства за лов и особено стрелба по защитени видове е не само крайно неблагоприятно за птиците но и показва явното незачитане на законодателството и липсата на контрол от съответните органи. Намирането на отстреляни птици, които при това не стават за ядене показва, че стрелбата по тях е продиктувана не от определени основателни причини, а вероятно е била за удоволствие. Също така стрелбата по птици на мястото им за нощуване (каквато е практиката по река Марица) е изрично забранено от Бернската Конвенция, която е част от нашето законодателство.
Вредното въздействие на лова върху птиците, се изразява в следните аспекти – пряко унищожаване на птици; силно безпокойство на местата за почивка и хранене, което намалява способността им да оцелеят при и без това тежките зимни условия; отравяне на водоемите с все още често използваните у нас оловни сачми. Последното влияе отрицателно не само на птиците но и на хората.
Коментари () |
|
|
|
 |
