|
Daubentonia madagascarensis
ДЪЛГИ ГОДИНИ ГО смятали за гризач. Отнасяли го към семейството на катериците. Едва пред 1860 г. станало ясно, че ай-ай е роднина на лемурите, т.е. на приматите. Действително, с рунтавата си опашка и дългата си козина, външно той малко прилича на катерица. Тялото му е дълго близо 40 см, а опашката - 60. Козината му е черно кафява Крайниците му са развили и хватателна функция, във връзка с живота по дърветата. Палците на зад ните му крака се противопоставят на останалите пръсти, както е при маймуните. Най-интересен обаче е третият пръст на предните лапи. Той е много тънък и силно удължен. Го лемите уши улавят и най-малките звуци, издавани от неговите жертви, а те са най-често насекоми, живеещи в дървесината. След като определи мястото им в ствола на дървото, с острите зъби ай-ай прегризва отвор, в който бърка с дългия си като показалка пръст.
Със закривения си нокът той ловко ги измъква оттам. Не пропуска да опита от птичите яйца и малките пиленца, както и плодчета, орехи, месести листа и пъпки. Особено обича плодовете на манговото дърво и кокосовата палма, а също сърцевината на бамбука и захарната тръстика.
Ай-ай са тропически животни - родината им са вечнозелените дъждовни гори на Мадагаскар. Среща се и сред бамбуковите гъсталаци и масивите от захарна тръстика. Днес главната причина за оредяването на вида е човешкото присъствие на острова. Последното му находище сега са крайбрежните гори в североизточната част на Мадагаскар - между Анталахой и Манандзари. Докъм 1870 г. се е срещал и из цялата източна част на острова, но унищожаването на горите го погубило. Дотогава животното било все още непознато на местните жители, макар че от столетия населявали тези райони. По-късно у тях се появило вярването, че в ай-ай се преселват душите на умрелите им роднини. Затова почитали животното и, ако случайно попаднело в ловен капан, винаги го освобождавали. Днес обаче не е така, защото го считат за предвестник на смъртта. Прогонват го и от кокосовите плантации, понеже считат, че им пакости.
Големите очи на мадагаскарската ръконожка, както още се нарича, издават нощния й начин на живот. През деня тя спи свита на кълбо, като закрива очите си с предните си ла пи, завита с рунтавата си опашка. През февруари-март женската построява високо в короните на дърветата гнездо, широко до 1,5 м, в което ражда едно малко. С ниската си плодовитост ай-ай не успяват да превъзмогнат критичното си положение. След Втората световна война оцеляването им е сериозно застрашено, защото значителна част от девствените гори е унищожена. Затова през 1967 г. на свобода в Мадагаскар са били останали не повече от 50 животни.
Видът е защитен, а за опазването му са създадени 2 национални парка и 37 горски и природни резервата, но в нито един от тях ай-ай вече не се среща... Очевидно е, че без опазването на естествените гори, той не може да просъществува. Макар че ай-ай е включен в Световната червена книга, надеждите за запазването му са минимални.
Златозар Николаев Боев
Георги Стоянов Пчеларов
 |
