|
Тя е ИСТИНСКО живо изкопаемо - едно от малкото древни животни, доживели до наши дни. На дължина достига до 76 см, а теглото й - до 1 килограм. Женските са по-дребни. Тялото на хатерията е маслиненозелено, изпъстрено отстрани и по краката с жълти петна. Главата й е голяма, на гърба и по опашката има гребен от изправени люспи. На сушата е тромава, но във водата плува отлично. Младите екземпляри притежават на тила си малък оголен участък - теменно око. С него определят осветеността, което е важно за регулирането на телесната им температура. Хатерията е интересна и с подвижността на предната част на черепа си спрямо задната. Това позволява на младите животни по-лесно да задържат с челюстите си уловената плячка. Устата й също е характерна - върху небцето си има два реда зъби, така че долната челюст се вмества между тях. У престарелите животни зъбите се изтриват напълно и челюстите им заприличват на клюн. Оттук е дошло и името на тази древна група влечуги - клюноглави.
Хатериите живеят в дупки, дълбоки до 1 м, издълбани от няколко вида буревестници. Храната си търсят привечер и нощем - бавно подвижни насекоми (бръмбари, щурци), дребни гущери и жаби, охлюви, яйца и малки на буревестниците. През октомври-декември женските снасят в дупките си 8-15 яйца с дължина до 3 сантиметра. Малките се излюпват чак след една година, а юношеският им период трае по-дълго от този при хората - цели 20 години! Едва след като навършат тази възраст, хатериите пристъпват към размножаване. Това е и една от причините за ниската им численост. Животните растат изключително бавно, но пък са дълголетници - в неволя доживяват и до 70 години.
Както повечето влечуги, хатериите не сдъвкват плячката си, а я поглъщат цяла. Наблюдавани са и случаи на канибализъм - по-дребните животни от едно поколение могат да станат жертва на по-силните си събратя.
Туатара, както още наричат хатерията, е била широко разпространена на двата големи острова на Нова Зеландия до идването на европейците. Палеонтологичните данни показват, че до X в. пр.н.е. тя все още е била многобройна. Развъдените от европейците домашни животни - кучета, котки, плъхове, свине и кози - изяждали или просто стъпквали яйцата и малките на хатерията. Не била пощадена и оскъдната тревна растителност. Така видът бил почти унищожен още в края на XIX век.
Днес хатериите са се запазили само на 20 малки скалисти островчета. Три от тях се намират в пролива на Кук, между двата големи острова, а останалите 17 - в залива Пленти, в североизточната част на Северния остров. Общата численост на вида сега се оценява на около 10 000 животни. Хатерията е включена а Све¬товната червена книга и в Нова Зеландия е защитена. Островите са обявени за резервати и се посещават със специален пропуск. Само такава надеждна защита мо¬же да гарантира оцеляването на странните влечуги в бъдеще. Златозар Николаев Боев, 1992 г.
с/о Jusautor, Sofia
Георги Стоянов Пчеларов, 1992 г.
с/о Jusautor, Sofia
 |
