|
Какво представлява миграционният процес ? Думата миграция ни внушава преди всичко представата за далечни пътешествия. Към тази първоначална представа ще прибавим и понятието периодичност, без да му придаваме непременно значението на мащабност.
По своята същност миграционният процес е циклично преместване независимо от дължината на изминатия път. При нея напускането и завръщането може ясно да се разграничат въз основа на мястото и времето на размножаване. Периодът на миграционният цикъл е най-често годината и това е лесно обяснимо. След редуването на деня и нощта годината е основният ограничител на природните колебания.
Основни методи и начини за изучаване миграцията на птиците Като пристъпваме към изучаване на птиците, ние навлизаме в света на големите пътешественици. Прелетите им, познати във всички времена, са примери за далечни пътувания.
Да се проследи пътят на прелетните птици и да се нанесе на карта е възможно благодарение на разнообразни и взаимно допълващи се методи.
Най-обикновеният метод е наблюдаването на птиците с невъоръжено око или с помощта на оптични уреди. Той позволява да се установи присъствието на определен вид в дадено място и време. С негова помощ може да се определи броят на птиците по време на престой или прелет, да се изучи поведението им и ако наблюденията са водени редовно, да се направи извод за настъпилите с течение на времето изменения на прелета.
За да не се допуснат грешки, необходимо е наблюдателят да работи при еднакви условия – в постоянен час и на постоянно място на наблюдение , като отчита метерологичните условия. Зрителното наблюдение на прелетниците може денем да се допълни, а нощем да се замести със слухово. Макар и по–неточен, този метод позволява да се отчита видовата им принадлежност. Той изисква опитен наблюдател, тъй като крясъците, издавани от нощните прелетници, често се различават от крясъците им през деня.
Наблюденията на птиците на фона на лунния диск позволяват да се определи числеността на прелитащите птици, а опитният наблюдател може да определи и по – характерните семейства птици. Подобно наблюдение се извършва с помощта на бинокъл или телескоп, насочен към Луната. Птиците, попаднали между Луната и наблюдателя, се виждат добре и въпреки малкото зрително поле този метод е много полезен. В сезона на прелетите нерядко може да се наблюдават, дори само за четвърт час, десетки преминавания. Отбелязва се посоката на летене и евентуално времетраенето на прелета. При точно фокусиране може да се установи на какво разстояние от наблюдателя преминават птиците. Ако той използва разграфен бинокъл, ще може да изчисли и приблизителната им полетна скорост. Използването на този метод е ограничено от редица фактори. Безспорно лунният диск трябва да бъде видим и достатъчно голям (две или три нощи преди и след пълнолуние).
Много полезен е и радарът. Радарът позволява само количествено определяне на разстоянието на преместване в радиус от десетина километра. Ято птици, попаднали в обсега на радара, образува на екрана нещо като облак.
Отлични наблюдателни точки са и големите фарове. Птиците имат силно влечение към светлината и дълго кръжат около светлинното тяло с риск да се ударят в него. Подобни препяствия може да се превърнат в истински гробници за нощтните прелетници. Известно е например, че за една-единствена нощ около 20 000 птици се самоубили върху телевизионна кула, висока 300 метра.
И накрая, опръстеняването на птиците е много ценно средство за количествено и качествено изследване на прелетите. Обикновено птиците се улавят в мрежи с различни размери (най-често с дължина 10 и височина 3 метра), опънати между две подпори. Всяка мрежа се прикрепя към силно опънати хоризонтални найлонови конци на разстояние 70 см. един от друг. Частта от мрежата между два съседни конеца е малко по-широка от 70 см. и провисва, така че като цяло мрежата представлява поредица от торби. Когато птицата се удари в мрежата (изплетена от черно влакно и почти невидима на фона на зеленината), тя се свлича по стените й и след като достигне дъното на торбата, се заплита в нея. Опръстенителят изважда птиците през равномерни интервали и ги бележи с пръстени, носещи номер и наименование на организацията. Освен това птиците се претеглят и им се вземат размерите (дължина на крилото, стъпалото, човката, опашката и други). Пръстенът се поставя обикновено на стъпалото, но когато то е много късо (при земеродното рибарче и бързолетите), се захваща към карпо-метакарпалната част на крилото.
Всички тези сведения се записват на картончета и се изпращтат в орнитологичната централа. В случай че някоя птица бъде уловена, опръстенителят бива уведомен.
За такова изследване биха могли да се използват и пиленцата в гнездото. Въпреки че при този метод може да се проследят придвижванията още с излитането от гнездото, той не се препоръчва, защото крие действителна опасност за малките. Възможно е човекът да ги увреди с ръка, има риск да паднат от гнездото поради паника, а и родителите могат да изхвърлят опръстененото птиче, тъй като някои птици непонасят никакво външно тяло в гнездото и заедно с пръстена изхвърлят и малкото.
Може да се използва и капанът на Хелголанд. Капанът на Хелголанд представлява широка фуниевидна мрежа. Тя завършва с ловна камера, в дъното на която попадат водоплаващите птици. Капанът се поставя обикновено върху стеснен участък на водната повърхност, към който птиците може да бъдат насочвани.
Друго средство са сгъваемите мрежи, които първоначално са нагънати по дължина и чрез специално устройство се изстрелват и разгъват върху кацнали птици. Устройството може да се състои и от прътове, поддържани в хоризонтално положение от силни пружини. По даден сигнал пружините се освобождават, прътовете описват полукръг и мрежите захлупват птиците.
Друг много ефикасен метод позеволява да се уловят голям брой птици. Огромна по площ мрежа се изхвърля над птиците с помощта на две ракети, закрепени на два от ъглите й (другите два остават неподвижни). Задействащото устройство може да се включи от разстояние. Тази система, между впрочем доста скъпа, позволява да се уловят няколко хиляди птици наведнъж.
Опръстеняването на огромен брой птици, което изисква ползването на съвременни класификационни методи (например електронни картотеки), е позволило да се изучат с голяма точност маршрутите, следвани от редица видове. Независимо от това, все още съществуват някои съмнения относно влиянието на пръстена върху поведението на птицата (травматизъм при улавянето, влияние на блестящия пръстен върху брачното поведение и други). Поведение на птиците в пероида на прелета В миграционния период птиците имат разнообразно поведение. Едни летят на ята, други- самостоятелно, едни плуват нощем, други- денем и т.н.
Миграциите обикновено предизвикват значителни струпвания на птици. Самостоятелни през годината, те се събират, за да пътуват на ята. Една от основните причини за единичния начин на живот – защитата на индивидуалния участък, в който гнезди птицата – губи смисъла си по време на миграцията.
Кои са в действителност видовете, които мигрират на огромни ята? Известни са прелети на 110 000 чинки за три часа, отделязани са полети на ята скорци, състоящи се от стотици хиляди индивиди. Прелетните ята брегобегачи наброяват често хиляди птици. Същото явление се наблюдава и при бреговата лястовица и при дивите гъски.
Стърчиопашките, конопарчетата и патиците пътешестват най-често на ята. Тези видове имат през цялата година подчертан групов инстинкт. Бреговите лястовици гнездят на колонии, стърчиопашките са рядко сами. Патиците обаче, които извън миграциите проявяват подчертана независимост, не образуват такива струпвания. Дори и тогава, когато по силата на обстоятелствата са принудени да се съберат, те се стремят да запазят своята самостоятелност.
Известни са редица места, в които по време на миграция се събират голям брой птици – над Босфора може да се наблюдава прелитането на внушителен брой грабливи птици, придружени понякога от щъркели. Подобни явления може да се видят над Алпите и Пиренеите. Известно е, с някои изключения, че грабливите птици не са групови. Скалният орел, соколът скитник, ястребът притежават ловен район, в който не търпят натрапници, но по време на прелетите им на някои места може миграционният път да се стесни. Стеснението, или както още се нарича “миграционният коридор”, сгъстява потока от прелетници. Съществува и друго явление – т. нар. “сборни пунктове”. Там се съсредоточават птици, които не пътуват непременно на ята.
За много прелетници миграционният път не е еднороден, а се състои от поредица етапи, свързващи определени, предпочитани райони. Миграцията на патиците е показателна в това отношение. Тя представлява поредица от прелети между различни водни площи. Може да се споменат и лястовиците, които спират в големите тресавища, за да нощуват. Ясно е, че тези места, обособени от отношение на прелетната територия, привличат голям брой птици. Поради това в тях може да се наблюдават всички видове, за които биотопът е подходящ, без това да означава, че мигрират заедно.
Смесени миграции се получават, когато индивиди от даден вид попаднат сред голямо ято от друг вид. В такива случаи върху тях влияе имитационният инстинкт. Птици със сходни летателни способности понякога се смесват преди полет.
Дневни миграции извършват птиците, способни да се хранят и по време на полет. Към дневните прелетници се числят лястовиците, бързолетите, дневните грабливи птици, конопарчетата, щиглеците, планинските чинки и други.
Чаплите, брегобегачите и някои други видове по-малко се влияят от редуването на деня с нощта. Най-характерни нощни прелетници са коприварчетата, дроздовете, червеногушките, гъските и други. Особености на миграционния полет Повечето птици не спазват ред при полета си, но някои проявяват известна подреденост на ятата си. Най-характерните полети са клинообразно, в пеленг и хаотичен полет.
Прието е да се смята, че съществуват две прелетни скорости: максимална и средна, изчислена за целия прелет или за отделни големи етапи. Скоростта на полета по време на миграция е обикновено по-висока от скоростта при обикновен полет. Птицата лети направо с по-голяма решителност. Най-бързи сред прелетниците са бързолетите и някои корморани, чиято скорост се колебае около 100 kм/час.
Средните скорости са значително по-ниски от теоритичните, получени въз основа на моментните скорости. Птиците прекарват само една част от времето си в полет, а останалото – в по-кратки или продължителни престои за почивка и храна. За миграцията като цяло това снижава средната дневна скорост до стойност обикновено в границите между 50 и 200 км на ден. По време на самия прелет птиците не се хранят и черпят от мастните си енергийни запаси, натрупани по време на подготовката за миграция. След периода на почивка следва продължителен етап от прелета, изминаван с висока скорост.
Скоростта на пролетната миграция обикновено е по-висока от тази на есенната.
Някои птици летят на много големи височини: сивите жерави достигат 5000 м., гъските – 3000 м., някои брегобегачи – 3000 м., бързолетите – 2000 м. и скорците – 1000 м. Мнозинството от прелетниците обаче рядко надвишават 100 м. височина.
Влияние на външните условия върху миграционния процес Ветровете, температурата и други атмосферни условия влияят върху протичането на миграционния процес. При бързолетът и лястовицата има два типа поведение, твърде различни по отношение на температурата. Ако бързолетът, както и брезовия певец пристигат на определени дати, диктувани от вътрешния биологичен часовник, миграцията на лястовицата, калугерицата и бекаса е много по-тясно зависима от атмосферните условия, които влияят и върху храненето на птиците. Това важи особено за насекомоядните, тъй като развитието на насекомите изисква определена температура и влажност.
Вятърът и атмосферното налягане са също важни фактори. Много често птиците, възпрепяствани от насрещни ветрове, чакат “промяна на времето”, за да потеглят отново. Доказано е, че горските бекаси пристигат в Унгария заедно с югозападните ветрове, предизвикани от депресия с център Британските острови. Притокът им се увеличава значително винаги, когато по време на пролетната миграция се създаде подобна депресионна обстановка. Влияние върху прелетите оказват електрическото състояние на атмосферата и магнетизмът. Обикновено бурното време увеличава миграционните движения. Наблюденията показват, че над някои магнитни аномалии по земната повърхност, движението на птиците е по-голямо. Ориентация на птиците Способността за ориентация, която притежават мигриращите птици, е твърде необикновена за човека. Особено изумителна е тя при бързолета, който с учудваща точност години наред се завръща и гнезди на съвсем същото място, след като е презимувал на Африканския континент.
Известно е, че птиците притежават в различна степен дадено качество и че способността за ориентация не достига у всички видове еднакво равнище на съвършенство. Така се разграничават три типа на поведение. Птиците от първия тип използват само зрителни знаци, като изучават методично местността от точката на излитане, докато открият познато място, от което бързо се завръщат в гнездата си. Тези птици притежават много развита зрителна памет. Обикновено местността, която дадена птица разпознава, е нейният ловен район. При синигера той се разпростира на не повече от десетина километра от гнездото му. При някои грабливи птици обаче той може да стигне до 1000 квадратни километра.
В последния етап на прелета си далечните пътешественици откриват търсената от тях местност също зрително. По този начин те всяка година гнездят на едни и същи места (например бързолетът, въртощийката, лястовицата).
Птиците от втория тип са способни да изберат дадена посока за полет и да я запазят през цялото време на пътуването си. Те избират тази посока независимо от дадената географска ширина. Ако например по време на миграцията си птиците летят на североизток, те биха поели в североизточна посока независимо от географската дължина, от която са тръгнали.
Мигриращите птици от третия тип достигат най-високо равнище на съвършенство. Пуснати в дадена местност, те незабавно определят мястото, сравняват го с мястото, където е гнездото им, определят посоката, която трябва да вземат, и я поддържат докрай. И това се повтаря, дори и да са напълно откъснати от обичайната им местност, поставени в области, които не включват миграционните им пътища и които следователно не са виждали никога през живота си.
Крилатите пътешественици се направляват, като си служат с астрономични отличителни знаци: звездите за нощните прелетници и Слънцето за дневните. Прелетници от Европа При прелетните птици, обитаващи голяма част от Европа, има някои общи закономерности. Установено е, че птиците, ггнездещи в Северна и Източна Европа, са по-изявени прелетници от птиците от същите видове, гнездещи в Западна Европа. Това явление засяга само частичните прелетници (далечните пътешественици, които напускат Европа, не попадат в тази категория) и се дължи безспорно на климатични фактори.
От друга страна, поведението на скитащите видове от островите наподобява това на постоянните видове.
Трябва да се отбележи и това, че при младите от редица видове може да се наблюдават придвижвания, които се различават от действителната миграция и са характерни за следгнездовите миграции за разселване. Така младите чапли, горски улулици, скорци, когато напускат гнездото, се разселват по всички посоки. По този начин те избягват пренаселването около местата за гнездене.
В Европа съществуват две големи направления на миграция. Едното е с ориентация североизток – югозапад, а другото – северозапад – югоизток.
Според една статистика от около 450 вида птици, които се срещат в нашия континент, 175 са прелетни. От прелетните 150 вида се придържат към направлението североизток – югозапад, а 25 следват миграционното направление северозапад – югоизток.
Отдавна е известно, че при прелета птиците използват определени въздушни магистрали – брегове на морета, разположени навътре в морето острови и полуострови, долини на реки и други. Европейските птици достигат Африка по 5 основни прелетни “шосета”: през Гибралтар, през Сардиния и Корсика, през Апенинския полуостров и Сицилия, през Пелопонес и Крит и през Мала Азия. Заради благоприятното си разположение, през България преминават две въздушни магистрали: “Виа Понтика” (“Via Pontica”) през Черноморското крайбрежие и “Виа Аристотелис” (“Via Aristotelis”) по долината на река Струма. Когато стане време за миграция хиляди туристи идват в страната ни, за да се насладят на огромните ята от прелетни птици.
Първото препяствие пред изявените прелетници по пътя им към Африка е Средиземно море. Някои го избягват, като летят над Гибралтарския пролив и Босфора, а други го прекосяват по цялата му широчина. Тези, които спират в Северна Африка или в Средния Изток, нямат повече изпитания. Но зимуващите по-на юг трябва да преодолеят пустинния безкрай на Сахара. Много опитват да я прекосят, но не всички достигат другия й край. Някои са принудени да прелетят разстоянието наведнъж, за 60 часов полет, но изглежда, че други успяват да отпочинат в оазисите. Същевременно друг поток птици се отправя срещу течението на Нил и с по-малко трудности достига Източна Африка. В Югоизточна Африка (районът на Етиопия) се събират най-голям брой птици, дошли от Европа. Западът и крайният Юг се заселват различно. Обикновено европейските птици, когато се озоват в Африка, се разпределят по най-разнообразни биотопи (от саваните на юг от Сахара до блатата на Чад), където отбягват гъстата екваториална гора. Къде зимуват нашите птици ? Отговорът на този въпрос е известен за по-голямата част от българските птици. Но не трябва да изключваме и оная част от тях, които са постоянни и в България се срещат целогодишно. Други през зимата извършват продължителни скитания, понякога и далеч от областите, в които се размножават.
По-голяма част от българските прелетни птици зимуват в Африка. От тях най-голям брой са птиците, които зимуват в северното африканско крайбрежие. Например някои гривести чапли зимуват в Либия, нашите розови скорци – в Мароко, голяма част от белите ни щъркели – в делтата на Нил в Египет. Част от пъдпъдъците и пчелоядите зимуват в различни райони на Египет, а египетските лешояди – в Алжир и Мавритания. Във вътрешността и по-южните райони на Африканския континент край реки и езера също зимуват много български птици: червеногърбите сврачки в Танзания, славеите – в Конго и Кения, някои пъдпъдъци – в Судан, Чад и Сомалия, керкенезите – в Горна Волта и в Гана, обикновената кукувица – в Ангола и Мозамбик, градските лястовици – в Конго, папунякът – в Централна Африка, а авлигата – в Източна Африка и Мадагаскар. В далечна Южна Африка се отправят и много от нашите бели щъркели, селските лястовици и бързолетите, където достигат за около два месеца.
Сравнително по-малко видове зимуват в най-югозападните азиатски страни. Например по бреговете на Арабския полуостров прекарват зимата някои от нашите египетски лешояди и кукувици; някои лиски зимуват в Иран и Ирак, а друга част от белите щъркели – в Ливан, Сирия и Малоазиатска Турция.
Много от средиземноморските острови са зимен пристан за редица наши птици. Онези от сивите, малките бели и нощните чапли, които не са останали да зимуват у нас, се отправят за остров Малта, Сицилия, Цикладските острови, Спорадските острови и Крит. Някои малки бели чапли достигат чак далечна Сиера Леоне (на 5310 км.). Много наши гривести чапли зимуват на югозапад – в Южна Италия, Сицилия и Малта. А някои от сивите чапли прекарват зимата в съседна Гърция (в Пелопонес и остров Корфу), както и в Южна Италия.
И накрая – част от нашите прелетни птици зимуват в по-южните топли части на страната около незамръзващи водоеми, минерални извори, хвостохранилища на топлоцентрали и други. Такива са някои големи водни бикове, сиви, големи бели и нощни чапли, големи корморани, лиски и други. През зимата в и около големите селища и градовете се концентрират много пойни видове птици, където намират достатъчно храна и убежище през студените месеци. Влажните зони и миграциите Сезонните миграции на птиците са едно от чудесата в природата! По време на прелетите огромна роля играят всички влажни зони през, които минават въздушни миграционни “шосета”. Те се явяват важни места, в които прелетниците могат да си починат и да се нахранят. Тези територии трябва да бъдат опазени, за да се опазят и птиците мигранти.
Въпреки малката си територия в България има такива влажни зони. През страната ни минават два миграционни пътя – Виа Аристотелис по поречието на река Струма и Виа Понтика по Черноморското крайбрежие. Особено известни са влажните зони по Черноморското крайбрежие, които се явяват източник за храна и място за почивка на прелетниците от Северна, Централна и Източна Европа. Всеки, уважяващ себе си орнитолог, знае за хилядите ята от пеликани, щъркели и грабливи птици, които преминават над Бургаските езера всяка пролет и есен.
Човечеството трябва да запази тези влажни зони, за да може и за в бъдеще да се радва на едно от най-прекрасните и мащабни неща в природата – СЕЗОННИТЕ МИГРАЦИИ НА ДИВИТЕ ПТИЦИ! 23.08.2002 г.
град Свищов Свилен Чешмеджиев
Коментари () |
|
|
|
 |
