|
Автор: Атанас Рангелов. Още в зората на своето съществуване, човек се е зблъсквал с трудностите и условията за своето съществуване. Основният начин за оцеляване е бил ловът на животни (не казвам диви защото тогава всички са били такива включително и представителите на вида Homo sp. Климатът е затруднявал осъществяването на големи преходи, поради това хората са ловували на групи или в определени райони.
В течение на времето, човека открил огъня и започнал изграждането на примитивни жилища, като първоначално е обитавал пещери и естествени заслони.
Много скоро той се зблъскал с враждебните настроения на другите човешки групи, които освен че се конкурирали в лова, се опитвали да се домогнат до плячката му.
Тогава случайно или не, в близост до човешките лагери започнали да се навъртат четириноги същества, по външен вид напомняли нашите приятели КУЧЕТАТА. Следвайки човека по-скоро от любопитство и поради липса на плячка, те постепенно се превърнали в първите Сунантропи, а после и в първите домашни животни. Това се е случило преди повече от 14 000 години.
И ето, че днес съвременниците на пещерните кучета наброяват над 350-признате от FCI и над 500 непризнати породи. Кучето не само, че безприкословно е следвало човека през отминалите години на неговото развитие, но се е превърнало в единствено животно, което от самото си раждане обича човека. Много ог кучетата са станали символи, и са се превърнали в легенди. Смятам, че няма човек който да не е чувал за Големият руски учен Павлов или за многобройните кучета летели и загинали в космоса много преди Гагарин. Много са и кучетата герои-Безстрашния Бару, верния Хачико и много други, ако се направи списък от техните имена той би отнел много от моето време, а и от това на читателите. Достатъчно е да кажем, че ние дължим много на КУЧЕТО. Надявам се, че в най-скоро време българите (бъдещи европейци), най-после ще се научат да уважават съществото, което е готово да даде живота си за тях.
Коментари () |
|
|
|
 |
