|
Автор: Атанас Рангелов. Когато се разхождаме из горите, виждаме или не много интересни неща и създания, но за съжаление много от тях виждаме за пръв и последен път. Защото по все още необяснени причини някой от нас ги ненавиждат и мразят и може би именно невежеството на съвременното общество което се самоокачествява с определението “Развито” и робува на поверия и предания, довежда до тяхното унищожаване и изчезване. За сведение на тези които все още се страхуват ще дам някои примери и разяснения:
Кукумявката вещае смърт–предание не основаващо се на нищо: Крясъка на повечето птици от разред Сови, просто е начин на комуникация между брачните партнйори и оповестяване на ловната територия на мъжките птици.
Невестулката е отровно и отмъстително животно–откровенна глупост, първата грешка е че отъждествяваме животните с чувства и черти характерни за самите нас. Единствения бозайник с отровни жлези е мъжкия на Птицечовката.
Смоците бозаят от добитъка–още една неистина, змиите както и повечето рептили нямат тази подвижност на бузите и на устните на устната кухина, които да им позволяват такива действия. Много често са хващани индивиди, които се къпят с мляко, нотова не значи, че те го пият, по скоро това е баня спомагаща смяната на кожата им.
Отровни гущери –няма такива, с изключение на един вид обитаващ южните пустини на Северна Америка.
Лечебна кръв от костенурка–пълна глупост, кръв като кръв просто този който я пие рискува да бъде заразен от някои видове едноклетъчни плазмодий от вида Trichomonas и Tripanosoma. Но въпреки всичко все още продължава безмилостното избиване и осъдителната търговия с двата вида сухоземни костенурки обитаващи наща страна Гръцката (Testudo graeca) и Шипобедрената (Testudo hermanii).
С тези няколко примера се оитвам да обясня на повечето индивиди он вида Homo sapiens, че не те–животните са пречка или застрашават с нещо живота ни, а това прави тяхното незнание и непознаване на Природата, с риск да прозвуча като мизантроп, бих искал да подчертая, че тяхното място винаги е било, е и ще бъде в тяхната естествена среда а там където човек е направил това невъзможно, трябва с всички сили и средства да се запазят. Един детски спомен остави трайна следа в мен, това се случи когато бях малко дете и се опитвах да счупя черупката на един охлйов, тогава ме приближи един много възрастен човек и ме попита дали мога да направя обикновенна черупка, аз му отоговорих, че това е невъзможно, а неговите думи бяха “Не руши, това, което не можеш да създадеш”, и тези негови думи се превърнаха в моето житейско верую. С тези заключителни слова моля всички, нека бъдем приятели на Природата и тя ще бъде наш приятел, каквато е била хилядолетия наред.
Коментари () |
|
|
|
 |
