Храненето е най-същественият не наследствен фактор, с който човекът пряко и бързо може да въздейства върху количеството и качеството н продукцията на животните. Повишаването на продуктивността на всички видове домашни животни може да се обясни главно с опазването на нуждите на животните и с по-доброто им задоволяване с храна.

Млечността при кравите от 500-700кг, колкото е необходимо за развитието на телето, сега достига средно 4000-4500кг; носливостта при кокошките е нараснала от 12-24 на 200-240 яйца; плодовитостта при свинете от 1 прасило с 3-4 прасенца годишно е нараснала на 2-2Ѕ прасила с 24-30 прасета годишно; вълнодайността при овцете от 0,7-1,2кг е нараснала на 6-8кг. Живото тегло при повечето видове домашни животни е нараснало на 2-2Ѕ пъти. Тези постижения са получени в резултат на цял комплекс от въздейства от страна на човека. Има обаче по-убедителни данни, които говорят определено за ролята на храненето при повишаването на продуктивността. Млечността на българските червени крави в УОС на ВСИ „В.Коларов” в Пловдив, без да се изменя чувствително съставът на стадото, е повишена с 850кг (22,4%) в продължение на 10 години предимно в резултата на измененията в количествата и структурата на дажбата (табл.1). Освен това с подобреното хранене се увеличава сухото вещество на млякото.

Таблица 1. Хранене и продуктивност на кравите от УОС на ВСИ „В.Коларов” в Пловдив

Чрез правилното хранене се осигурява висока плодовитост, която се изразява в редовно заплождане, нормално развитие и износване на плода и раждане на приплоди с високо живо тегло. Оскъдното и непълноценно хранене води до безплодие или до смущения в ембрионалното развитие, до раждане на недоразвити или мъртви приплоди.

Първото условие за получаване на висока и качествена продукция е здравето на животните. Нормално хранените животни имат висока резистентност към болестите, а при заболяване бързо преодоляват развитието на болестта и без дълбоки смущения поддържат продукцията на подходящо ниво.

Една от главните особености на културните породи наред с високата и качествена продукция е тяхната скоро зрелост – плод на системно, изобилно хранене на животните и отбор. Бързият растеж на добре хранените млади животни е свързан и с по-ранно встъпване в полова и физиологична зрелост. Поети от отбора, тези индивидуални прояви се превръщат в наследствено обусловени породни качества.

Храненето влия съществено и върху функционалната активност на организма, върху развитието на определени органи с предимство. Така може да се обясни хиперфункцията и развитието на млечната жлеза при специализираните крави за мляко.

Храненето на животните с дажби, съдържащи достатъчно количество минерални вещества, е свързано с нормалното развитие на костната система, а от там и на телесните фирми. Недостатъчното количество минерални вещества води до смущение в минералната обмяна, недоразвити на скелета – преди всичко на крайниците и на лицевият череп, а също така до значително намаляване на продукцията и влошаване на нейният състав.

Количеството и структурата на дажбите влияят и върху органите на храносмилането. Установено е при преживните животни, че включването във дажбите на големи количества обемист фураж в млада възраст има за последица увеличаване обема на храносмилателният канал средно с 21,5%, а дължината на червата с 27%.

Храненето е едно от най-съществените условия за успех в създаването и усъвършенстването на породите. При нормално хранене се стабилизират ценните стопански качества на животните и се повишава оползотворяването на храните. Това в крайна сметка води до повишаването и на икономическата ефективност.

Храненето влияе и върху обмяната на веществата в организма с внасянето на витамини, антибиотици и активни вещества и осигурява преминаването им в продукцията. То определя в значителна степен характера и интензивността на физиологичните процеси, развитието, морфологичния строеж и особеностите на външните форми на животните.

Когато чрез храната не се осигурят някои вещества (витамини, макро и микроелементи, ензими и др.), получава се функционални смущения и заболявания на животните на незаразна основа, т.нар. недоимъчни болести. Животните, поддържани в такова състояние, лесно се подават и на заразни заболявания.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари