|
От времето, в което живеем, средата и хората, от които сме заобиколени- всички бездушни, всички егоисти, не мога да очаквам нищо добро, нищо интересно. Затова се опитвам да се наслагдавам на всеки миг, който ми е даден и да се възползвам от добрите моменти, за да създам сама на себе си радост и добро. Oпитвам се да посрещам всяко утро с усмивка. Да гледам на днешния ден, който никога няма да се повтори, като на един изключителен дар. Не трябва да го пропиляваме с угасно начало или изобщо без начало, защото никой от нас, какъвто и да е той, не е роден да губи. Всеки от нас рано или късно, в един определен ден ще постигне своята мечта, била тя малка или голяма.
Всеки има право да прави това, което иска, стига разбира се то да е в рамките на нормалното.
Опитвам се да се смея на живота, дори и на себе си. Опитвам се да не се съобразявам с това какво мислят другите за мен, от първостепенна важност е какво мисли всеки от нас сам за себе си, защото никой никому немоге да попречи да отхапе хапката, към която се стреми в живота.
Много трудно е да се почувстваш свободен и сигурен днес, защото хората са подли и изпълнени със злоба. Злобеят срещу напредъка, в каквато и да е насока, дори на приятел. Когато направиш нещо, когато постигнеш мечта и очакваш да видиш в очите на твоите приятели одобрение и отражение на твоята радост изведнъж си потресен от лицемерните усмивки на уж радващите се с теб приятели. Те всъщност са изпълнени със завист, завист, която може дори да убие желанието ти да се радваш. А точно така трябва да е, за да се чувстваме щасливи и свободни. Трчбва да сме обгърнати с внимание и обич, с топлина и разбирателство. Всеки трябва да моге да разчита на помощ от близък човек, от приятел, а защо не и от непознат. Но уви, всички са много заети и никой дори не чува молбата ти. А не трябва да е така. Опитваме по друг начин. Даваме всичко от себе си, за да получим оптимално и от останалите. Но те съвсем учтиво ти благодарят за помоща, или да речеме за поднесена приятна изненада, или за уважението, а в следващия момент, когато ти имаш нужда от помощ, съвет или каквато и да било услуга, не само не го получаваш, а усещаш и опита на другите, или желанието да ти попречат.
Много, много малко са добрите хора, хората, които искренно могат да ти пожелаят доброто, затова е много трудно да се почувстваш щаслив и свободен в заобикалящата ни среда. Може би ще бъдем такива, когато до всяко наистина добро същество застане поне още едно. А за сегс само мога да кажа: “ Дано!” Със съдействието на Цветелина Владимирова
Коментари () |
|
|
|
 |
