По смисъла на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда “отпадък” е вещество, предмет или част от предмет, за който няма предварително непосредствено приложение или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи. Вещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от собственика или упълномощени от него лица, също се определят като отпадъци да момента, в който възстановените от тях материали или произведената от тях енергия бъдат включени в производствения цикъл.

КАКВИ СА ВИДОВЕТЕ ОТПАДЪЦИ?

1. Основно отпадъците могат да бъдат разделени на четири групи:  “строителни отпадъци” са отпадъците, получени в резултат на строителната дейност на строителните площадки, както и такива от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения. “опасни отпадъци” са тези, чийто състав, количество и свойства създават риска за човешкото здраве и околната среда и са определени като такива според Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане. “производствени отпадъци” са тези, образувани в резултат на промишлена, занаятчийска и обслужваща дейност на физическите и юридическите лица; “битови отпадъци” са тези, които се получават в жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват отпадъци и от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите;

Най-много производствени отпадъци остават като резултат от миннодобивната промишленост, енергетиката, металургията, химията, производството на строителни материали, хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, електрониката. До 1990 г. в България средно годишно тези отрасли добиваха над 528 млн. тона суровини. От тях се оползотворяваха само около 15 - 20%, т.е. около 100 - 110 млн тона. Останалите над 432 млн. тона се натрупваха в така наречените насипища и шламохранилища във вид на шлаки, пепели, сгури, фосфогипс, пиритни угарки и др. Една част изтичаха в реките: кланична кръв,мътеница, суроватка, спиртна шлема, органични разтворители, солени разтвори и шламове от химическата промишленост и галваничните отделения на машиностроенето и електрониката, а друга част се разпръсваха неконтролирано в атмосферата под формата на серни и азотни окиси, въглероден окис и въглероден двуокис, лошо миришещи газове, съдържащи меркаптани, сероводород и други.

Значителна част от споменатите отпадъци са опасни за здравето на човека.

Някои от производствените отпадъци са силно токсични и канцерогенни и се отнасят в отделна група на “опасните отпадъци” като: соли, разтвори и шламове, съдържащи тежки метали - арсен, живак, кадмий, хром, мед, олово, цинк и други цианиди и изоланиди, халогеносъдържащи органични съединения и органични разтворители, отровни химикали, соли, пестициди, лекарствени препарати.

Освен повърхностен замърсител на градската среда и извънградските територии (т.нар. първично замърсяване), отпадъците са много голям замърсител на почвата, въздуха и най-вече на подземните и повърхностните води в местата на тяхното депониране (т.нар. вторично замърсяване). Патогенните микроорганизми в отпадъците са жизнеспособни за относително дълъг период от време, поради което те са носители на много инфекциозни заболявания.

В много проби, взети от депа за битови отпадъци, се откриват яйца на хелминти, което показва наличие на фекално замърсяване и свидетелства за епидемиологична опасност. Освен това в местата на натрупване, при ограничен достъп на въздух, се развиват процеси на гниене с отделяне на вредни газове: сероводород, амоняк и други. Силно се замърсяват и водите, преминаващи през пластове с натрупани отпадъци.

Запалването на отпадъци по сметищата, а това става често, води до недопустими замърсявания на атмосферата с летлив прах, вредни ароматни съединения, окиси на азота и сярата.

Проблемът с увреждането на природата се задълбочава както от първичното и вторичното замърсяване, така и от неконтролираното смесване на битовите с производствени твърди и концентрирани отпадъци.

КОЛКО СА ОТПАДЪЦИТЕ У НАС?

Всяка година, всеки ден, дори всяка секунда се отделят отпадъци. Една част от тях се натрупват, друга - се преработват. Част от натрупаните с течение на времето се разграждат и престават да бъдат отпадъци. Затова оценката на количеството им се прави по количеството на отделените през годината отпадъци, прибавени към общото количество натрупани отпадъци.

Да момента у нас са натрупани над 5 милиарда тона промишлени отпадъци, като около 70% от тях са от минната промишленост. За 1995 г. са образувани около 33 млн. тона, от които само 3.8% се оползотворява, е останалите се депонират.

През 1995 г. в страната са образувани около 1 млн. тона опасни отпадъци, от тях 332 хил. тона се депонират, 72 хил. тона се преработват и 22 хил. тона се складират.

Твърдите битови отпадъци по състав и количество се изменят под влияние на фактори от социален и икономически характер, поради което за различните години техните количества и състав се променят.

За 1995 г. от населените места са образувани 4.5 млн. тона твърди битови отпадъци.

КАК СЕ ТРЕТИРАТ ОТПАДЪЦИТЕ

ПО СВЕТА?

Вниманието на всички развити страни през последните години се пренасочва - стремежът е не само да се третират, а в цялата обработка на суровините да се получава по-малко количество от тях. Всяко ново производство крие потенциална опасност от нов отпадък, затова големият въпрос пред конструкторите е как ще изглежда новото изделие, когато престане да ни служи и се превърне в отпадък.

В сферата на битовите отпадъци тази нова политика доведе до повишени изисквания към опаковките. Стремежът е те да имат минимален обем, да са направени от материали, които могат да се рециклират, да се използват за повторна употреба и други.

В стремежа си да намалят промишлените отпадъци редица напреднали страни работят в няколко основни направления. Преди всичко се формира нова прогресивна структура на икономиката. Освен това се създава нова суровинно-енергийна база, внедряват се технологии за преработване на натрупаните промишлени отпадъци в нови суровини, материали и изделия, внедряват се нови екологично чисти технологии - малкоотпадъчни и безотпадъчни, като се затваря производственият цикъл, използват се отпадъчните продукти в самия производствен процес или други сродни производства.

В днешно време основното в световната практика е не само да се обезвреждат отпадъците, като се депонират и контролират, но и като се развиват и промишлени методи: изгаряне, компостиране и рециклиране.

Контролираното депониране става на предварително оформени площадки с хидроизолирани дъна и стени, с дренажни системи за събиране и отвеждане за пречистване на течната фаза, с охранителни канали за отклоняване на повърхностните води от района на отпадъците, със системата за отвеждане на образуващия се биогаз. Отпадъците се уплътняват и периодично се покриват с пръст, състоянието на подземните води непрекъснато се контролира, а уловеният биогаз се изгаря в специални устройства за оползотворяване на топлинната енергия.

Компостът, получен от битови отпадъци - без предварително да се отстранят малки стъкла, тежки метали, текстилни отпадъци и др., - силно замърсява почвата. Затова не е целесъобразно да се използва в селското стопанство в този вид. Компостът се оскъпява чувствително, ако се отстранят примесите по съвременни технологии. Затова остава рационален единствено вариантът за получаване на компост в процеса на комплексна преработка на битовите отпадъци, предвиждаща предварително разделяне на компонентите и тяхното използване като вторична суровина.

В напредналите страни е установен пълен контрол на съоръженията за депониране на промишлените отпадъци, в т.ч. опасните. Площадките се строят при високи изисквания за защита, с многопластови изолационни слоеве, полимерни облицовки и мониторингова система (непрекъснато автоматично наблюдение при специални уреди). Терените за изграждане на подобни депа са с регламентирана геоложка структура. В някои страни се използва и загробването на опасните отпадъци в стари минни галерии. Много разпространен метод при третирането на опасни отпадъци е да се втвърдят, така че да станат водонеразтворими преди депонирането им, например като се смесят с циментов разтвор или с течна стъклена маса.

Днес в страните, прилагащи изгарянето на отпадъците, се строят модерни заводи с висока степен на механизация и контрол на процесите. Съвременните заводи за изгаряне са оборудвани с модерни съоръжения, което обезпечава пълно изгаряне, сухо и мокро пречистване на димните газове. По този начин отпадъците естествено способстват за снабдяването на стопанството с енергия и същевременно икономически решават проблема за опазване на природната среда.

КАК СЕ ТРЕТИРАТ ОТПАДЪЦИТЕ У НАС?

В България е възприето битовите отпадъци да се събират от местата на образуването им в съдове с вместимост от 110, 750, 1100 литра и 4,2 куб. метра. Ориентацията към различните видове съдове се предопределя от общовалидни конкретни условия като гъстота на населението в района, теренни условия, възможност за доставка или налична транспортна техника. На отделни места в страната беше експериментирано събиране на битови отпадъци в пластмасови торби с вместимост до 20 кг, но поради някои трудности този начин не се разпространи достатъчно. Използването на сметопроводни инсталации в жилищни сгради също не намери широко приложение. Обезвреждането на битовите отпадъци става чрез депониране на отредени за целта площадки в градовете и на множество малки неконтролирани сметища. Все още няма условия за дезинфекция на съоръженията за събиране и използване , не се улавя и обезврежда отделената при разлагането на битовите отпадъци течна фаза, на много места е възможен достъп до хора и животни.

Дейността по събирането на битовите отпадъци, почистването на териториите, транспортирането на битовите отпадъци и уличната смет и депонирането им е комунална дейност, която продължава да черпи съществена част от бюджета на общините, ангажира хора и техника.

Преобладаващата част от крупнотонажните промишлени отпадъци постъпват в контролируеми хранилища ( шламоотвали, хвостохранилища, насипища, градски сметища). При смесено депониране- например фосфогипс и пиритни угарки, се допуска изхвърлянето на промишлени отпадъци на градските сметища, така че този вид промишлени отпадъци са загубени като потенциални промишлени суровини.

За по-голяма част от опасните промишлени отпадъци е възприет принципът на обезвреждане и ликвидиране на мястото в предприятията. Така например се използват процеси на регенериране, неутрализиране на алкални и кисели разтвори; редуциране на разтвори, съдържащи шествалентен хром до тривалентен; окисление на цианидни разтвори; рециклиране на някои тежки метали от разтвори от галванотехниката и електрониката; регенериране на сярно-кисeли разтвори с други. В страната няма изградена единна система за събиране и транспорт на опасните отпадъци, както няма и изградени специализирани депа, централизирани инсталации и заводи за обезвреждането им.

Частично е решен проблемът с вторичните суровини. От няколко години в страната функционира Браншова камара “Феникс ресурс”, която координира и подпомага действията на над 100 фирми, занимаващи се със събиране, транспортиране, обработка и преработка на такива отпадъци.

КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО

НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ КЪМ ОТПАДЪЦИТЕ?

Управлението на дейностите по отпадъците е приоритетна задача в екологичната политика на страната и произтича непосредствено от Националната стратегия за опазване на околната среда. Основно направление в работата на Министерството на околната среда е цялостната нормативна уредба в тази сфера като основа за осъществяване на ефективен контрол на причинителите на отпадъци и инсталациите за третирането им на територията на Република България.

Действащите в страната подзаконови актове даваха частични решения за много тесен кръг проблеми и не бяха в състояние да регламентират ефективното управление на дейностите, свързани с ограничаване на вреднoто въздействие на отпадъците върху околната среда.

Ръководейки се от тези реалности, политиката цели да осигури управление на дейностите, свързани с отпадъците по начин, който: не застрашава човешкото здраве, не причинява замърсяване или въздействие върху животинския и растителния свят, намалява количеството на отпадъците както при образуването им, така и при производството на стоки, които след употреба се превръщат в отпадъци, намалява тяхното вредно въздействие, създава предпоставки за повторна употреба и рециклиране, както и безопасно крайно обезвреждане.

На 18.09.1997 г. Народното събрание прие Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

С този закон се урежда екологосъобразното управление на отпадъците, като съвкупност от права, задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването, и третирането им, на база определена информация, както и различните форми на контрол. Законът регламентира задълженията на лицата, извършващи дейности по третиране и транспортиране на отпадъците. Категорично определя, че: създават се икономически стимули и се предвиждат строги санкции. дава правомощия на кметовете на общините, РИОСВ, МОСВ, хигиенноепидеомологичните органи и органите за граничен контрол на Комитета за стандартизация и метрология да упражняват контрол за дейности по третиране на отпадъци; поставя на разрешителен режим вноса, износа и транзитния превоз на отпадъци през територията на Република България; създава условия държавата да подпомага управлението на отпадъците чрез насърчаване на екологосъобразното третиране, намаляване или ограничаване на количеството на образуваните отпадъци от производствените дейности и от бита, и оползотворяване на полезните компоненти или качества на отпадъците; изисква от общинските съвети лицата, чиято дейност е свързана със събиране, съхраняване и обезвреждане на отпадъците и лицата, при чиято дейност се образуват производствени отпадъци, в количества над 2 куб.м. за денонощие или опасни отпадъци, да съставят и приемат програми за управление на дейността по отпадъците; задължава лицата, при чиято дейност се образуват производствени неопасни отпадъци, както и лицата, които обезвреждат опасни отпадъци, да водят заверени от РИОСВ отчетни книги за отпадъците; резрешения не се изискват, когато отпадъците нямат опасни свойства и по количеството не надвишават 0.001 куб.м. в денонощие; за извършване на дейности по събиране,съхраняване или обезвреждане на отпадъци се изисква резрешение, издадено по реда на този закон; разходите за третирането и транспортирането на отпадъците са за сметка на причинителите, ако не е договорени други;

Следващите стъпки в допълване на законодателната база са насочени към обезпечаване работата на закона чрез създаване на подзаконови нормативни актове за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане, изграждането и експлоатацията на съоръжения за третиране на отпадъци; изискванията за третиране и транспортиране на производствените и опасните отпадъци; относно отчета и информацията; за размера и реда за събиране на предвидените в закона такси, както и технически инструкции и ръководства.

Предвидено е и разработването на “Национална програма за управление на дейностите по отпадъците”, която да бъде внесена за МС за утвърждаване.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари