|
Сега когато се връщам в спомените си и ми става едно топло на сърцето. За пръв път се запознах с декоративните риби. Не знам кой клас бях, но си спомням, че имах малък аквариум около 15 литра – не знам точно. Купих си го заедно с нагревател и май това беше. Нямах помпа и други екстри. Сложих аквариумчето на хладилника и всеки ден бях пред него. Чудех се защо рибите се събира само около нагревателя и защо водата на рибите позеленяваше и придобиваше мирис на блато? Тогава не знаех нищо, но обичта ми към животните беше придобила “застрашителни” размери.
Бях започнал да събирам, снимки на животни от разни списания, главно “Паралели” и до сега пазя албумите си с тях. И най-много обичах да гледам филми с коне и животни и естествено документалните филми на “Атлас” по БНТ. Тогава бяха други времена и друг живот кипеше около мен. В хода на спомените ми рибите май умряха при една смяна на водата, тъй като не знаех, че и новата вода трябва да е със същата температура както старата при рибите. Съжалявам но така стана. Всичко спря за момента и нямах в апартамента си нищо освен хлебарките в банята.
А сетих се, че и едно време може би сме били доста малки, ама май имахме и хамстери. Но тогава естествено мама се грижеше за тях и бързо и писна, ги метна на боклука. Тъжно, но факт.
Когато навърших 16 г. Придобих известна финансова независимост и отново се “запалих” по декоративните риби. Но не започнах с 15 литра, а с 140 литров аквариум. Преди да се сдобия с него доста книги бях прочел и не знам колко интересни разговори проведох с един от най-добрите зоомагазини в града ни.
Така вече имах живи организми в панелната “клетка” и бях очарован от тях. Няма да се впускам в банални подробности. Но след време, една от препречките на аквариума ми се отлепи и това доста ме стресна, все пак съм на 8 етаж и се сещате де. Но нищо лошо не стана. После си закупих 250 литров аквариум и започнах да се запознавам с всички възможни видове риби, които можеше да се намерят на пазара или в зоомагазините.
Придобих увереност и смелост в рисковете. Научих се да бъда постоянен и да имам отговорност към живите ми приятели. Видях колко от моите приятели ми завиждаха, като виждаха разликата в моите аквариуми спрямо техните. Помогнах на доста хора да се усъвършенстват, но и много от тях не проявиха постоянството нужно, за да се наречеш един ден акварист. Не се опитвах да размножавам рибите, грешка правена от почти всички начинаещи акваристи.
По това време се сдобих и с куче (плачеща болонка) – мъжко. Все още е при мен и до мен и в този момент.
Започнах да събирам зоолитература и да се просвещавам. Научавах все нови и нови неща. Вече имах два аквариума по 250 литра. А да, да не забравя и растенията, които живееха под водата и освежаваха подводната панорама в стаята ми. Ле, ле да не забравя и аромата на вода и риби, който си имах и с който бях свикнал, но не и приятелите ми.
Започнах де се интересувам и от развъдниците за декоративни риби. Исках да имам и аз такъв, макар, че нямах достатъчно опит в развъждането им. Е направих си го един ден, с непосилна за мен жертва, която разбрах, че не е трябвало да правя в последствие. Доста е нерентабилно да се поддържа рибовъдно стопанство в процеса на пазарната ни икономика – ама как го написах – ле, ле.
Развъдника ми събираше около 10 000 литра вода, разпределени в различните типове аквариуми, започнах да се посвещавам в развъждането на рибите. Най-ми хареса това, че той стана притегателно място за всички деца от квартала и непрекъснато си имах компания или събеседници. Тогава доста от тях се запалиха по декоративните риби, но в последствие и доста от тях се отказаха. Поради слабата им воля. Така е според мен, де.
Така, сега май трябва да кажа, че и се отказах от развъдника, в последствие и го изоставих. Разпродадох всичко и се насочих към хамстерите и морските свинчета или така наречената група от животни – гризачи.
Щях да забравя, че в това време се сдобихме и с котка, която също беше мъжка и доста бързо се сприятели с кучето и станаха едни разбойници – нямам думи да пиша за това. След време котката падна от 8 етаж и май не оцеля. Не знам за това не съм бил свидетел.
Останах си с гризачите и пак се повтори всичко. Децата идваха у нас тоя път, щото гризачите ми се намираха в стаята ми. Там имах повече успехи, но и това в последствие се оказа непосилна задача за мен и малко по-малко намалих гризачите. Сега в момента имам 7 бройки от 4 вида гризачи. Запазих си почти всички аквариуми, които превърнах в жилища за гризачите ми. Запазих си и знанията за живота и развитието на декоративните риби и често ходя по приятели, да им виждам аквариумите и да си говорим за риби и мечти. Живот, живот и нашата младост сред него – бих казал аз.
Правех снимки като побъркан на всичко, което можеше да са документира моето развитие и сега също го правя. Това е често допускана грешка сред начинаещите акваристи, че забравят за снимането на техните постижения или пък грешки, няма значение. Моята сестра също беше и е запалена по животните, но доста по слабо от мен. При мен е начин на живот.
По време, когато имах 2 по 250 литра а/ми се запознах се едно момче, което промени моя живот. То освен любовта си към рибите притежаваше и любов към компютрите. То за пръв път ми спомена за интернет и интернет сайт. Аз само си бях размишлявал в мозъка на тая тема. Така в последствие запален от него си закупих и един втора употреба компютър. И пуснахме с Кирчо в безплатните пространства на мрежата, първата ми страница. Тя не остана незабелязана и когато си проверявах пощата виждах колко хора, от различни краища на страната имат проблеми или притежават любов към животните. За това взех решение, което се оказа правилно, да преместим сайта на собствен домейн и той да стане независим по тоя начин.
Успях и в това, не без помощта на моя побратим по “оръжие” Кирчо. Впоследствие си закупих и чисто нов компютър, с което нещата се промениха и сайта придоби по добър вид и съдържание. Насочих цялата си енергия към сайта или да говоря за него като за първия опит за подържането на първия български зоопартал.
Това беше третата ми мечта, която успях да осъществя в живота си с цената на голямо количество лишения и грешки, които още ми тежат над главата.
А да по времето след рибите или в него не знам се запознах и с червенобузите костенурки. Сдобих се с два възрастни индивида (чифт). Доста време ги гледах и после ги оставих в зоомагазина за продажба, не си спомням защо така стана, но ето стана.
Гледал съм и пръчици, хлебарка, зелени тревни гущерчета – тях ги хранех с скакалци. Супер беше за наблюдаване как ги ловяха и се хранеха. Само не успях да гледам змии или паяци, и други терариумни животни.
Познанствата ми нарастваха и сега в този момент вече си правя списък на познати и приятели, които съм намерил около животните. Много неща станаха в живота ми. Добри и лоши, но това го написах за вас. Дано и вие един ден напишете нещо подобно и с ръка на сърцето си можете да кажете, аз съм зооманияк и това не ми пречи да живея.
Много пъти се дразнех от хората, които по една или друга причина убиват животни, за спорт или за ей така. Но какво да се прави, когато човек мисли, че мухата не трябва да живее. Какво остава да питам за това, дали мисли, че той е господ и той – човека може да прави разлика, кое как и къде да живее? За жалост много млади хора не им дреме, за това. Живот – какъвто си е такъв си е. Стамен Стаменов zoomaniak
Коментари () |
|
|
|
 |
