|
Край реката ние често се вслушваме в шепота на стройните тополи. Младите лепкави клонки поклащат овални листа. Те са назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана дръжка. На височина дърветата достигат около 25 м и са широко разперена корона. Цъфтят през май заедно с разлистването. Мъжките реси са като цилиндърчета, дълги до 9 см и са по-дебели от женските. Всеки мъжки цвят има пурпурночервени прашници. След опрашването се появява жълтообагрен завръз. Семето е обвито със снежнобели власинки, които му помагат да се разнася надалеч от вятъра. А в разсадниците семената се засяват по повърхността на лехите заедно с ресите, и то веднага след събирането им, като се покриват със слама или клонки. Младата фиданка расте много бързо. Тополата се размножава и чрез отрязани пръчки (резници).
У нас има черна, бяла, пирамидална и други видове тополи. Срещат се в топлите и ниски части на страната, и то винаги край реките. Обичат песъчливите и каменливи почви. Растат много бързо и живеят до около 400 години. В гр. Пещера на площада има топола с обиколка на дънера 11 м, височина 26 м и възраст над 500 години. Коренът на тополата се развива плитко под повърхността на земята. Дървесината й е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит, целулоза. Листата се използуват за храна на добитъка. От младите пъпки приготовляват масла за парфюмерията. Тополите осигуряват богата паша за пчелите. Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките, тополата намира широко приложение. С кората и клонките боядисват вълната в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използуват в народната медицина. От дървесината приготовляват медицински въглен. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
