|
Азотните вещества са основен строителен материал на животинската и растителната клетка, средата която без прекъсване протичат сложните жизнени обменни процеси. Оттук произтича и изключителната им важност за живота.
Азотните органични съединения съдържат С, Н и О подобно на безазотните органични вещества – въглехидратите и мазнините, но се отличават от тях главно по съдържанието на N. поради това и определянето на белтъчините се основава на съдържанието им на азот. В изграждането на телесните части, органи и тъкани белтъчините не могат да бъдат заменени от другите органични вещества – въглехидрати и мазнини (табл.5). Азотните вещества се съдържат в различни количества в растенията и животните. Обединени в общо понятие суров протеин, те се определят по метода на Келдал и с милкотестер. По метода на Келдал се определя общото количество на азота, което умножено по фактора 6,25 дава количеството на сухите белтъчини.
В зависимост от химичният строеж и функциите им веществата, включени в суровият протеин, се делят на белтъчни и небелтъчни.
Белтъчните са високомолекулни, сложни по състав и свойства органични вещества. Основните им съставни части са аминокиселините и предимно алфа-
COOH
аминокиселините R – C
NH2
H .За сега са известни повече от 26 аминокиселини. Растенията ги изграждат от неорганичните соли на азота – нитратите, свързвайки ги с въглерода,,, водорода и кислорода на въглехидратните асимилати, като включват още минимални количества фосфор и сяра. Животните разграждат протеините на растенията до аминокиселини. Те имат известна способност да превръщат излишните аминокиселини, постъпили с храната в храносмилателния канал, в аминокиселини, които са им необходими. По-новите проучвания показват, че такава способност притежават както преживните (с много-камерен стомах), така и не-преживните (с едно-камерен стомах). Изграждането на някой аминокиселини е толкова бавно, че практически нуждите на животното не могат да се покрият. Поради това тези аминокиселини задължително трябва да бъдат осигурени с храната. Те се наричат незаменими. В много-камерният стомах на преживните бактериите, които смилат целулозата, имат способността не само да превръщат аминокиселините една в друга, но и да изграждат всички необходими за тях аминокиселини от други азотни съединения. Тази дейност им позволява да изградят протеина на собственото си тяло. Това те могат да правят при наличието на въглехидрати в много-камерният стомах, от който вземат въглерод, водород и кислород. Въз основа на това при преживните като източници на протеин може да се използват някои синтетични азотни съединения. Бактериите се смилат в отделите на храносмилателният канал след търбуха и полученият от тях протеин е вече достъпен за използване от животните.
Към незаменимите аминокиселини се отнасят лизинът, триптофанът, хистидинът, фенилаланинът, лайцинът, изолейцинът, треонинът, цистинът и валинът. В белтъчната молекула отделните аминокиселини се подреждат в строг ред и се свързват по специфичен начин. Така са изградени високо-молекулните белтъчини с молекулно тегло от 17 500 до 670 000, а някои вирусни протеини достигат молекулно тегло 20 000 000.
Специфичният строеж на белтъчините, представляващ верижно свързани аминокиселини, показва че от броят на свободните алкални аминни групи (NH2) или киселите карбоксилни групи (COOH) ще зависи и тяхната реакция. Следователно белтъчините имат амфотерен характер поради възможността им да се държат като киселини или като основи. Въз основа на това те може да се разделят на кисели, неутрални и основни. С амфотерният им характер е свързано и буферното им действие, което има голямо биологично значение. Както с някои соли, така и с някои алкални съединения при нужда те може да образуват разтворими вещества, които през бъбреците се отстраняват от организма.
Белтъчините обикновено поглъщат големи количества вода и образуват колоидни разтвори. Някои от тях се разтварят в киселини, а други в алкални разтвори. В зависимост от концентрацията на солите белтъчините се утайват. Тази особеност служи за фракционното им разделяне.
Колоидното състояние на белтъчините се поддържа при определени температурни граници. Вън от тях белтъчините се пресичат. Този процес е необратим.
Белтъчините въртят поляризираната светлина на ляво. Характерна за тях е и преципитацията им. При попадане в организма на чужда белтъчина се отделят преципитини, които я пресичат, и защитни ензими, които я разграждат до аминокиселини. Тези реакции се използуват за видова диференциация на белтъчините.
На белтъчините са специфични и типични цветни реакции – биуретова, ксантопротеинова и милонова.
Белтъчните съединения се разделят на две групи – прости, които при разграждането дават само аминокиселини, и сложни, които при разграждането освен аминокиселини дават и един остатък, определящ характера им (фосфопротеиди, нуклеопротеиди, хромопротеиди и гликопротеиди).
Съотношението на аминокиселините в структурните съставки на организма и в продукцията е твърде различно. Наред с това в структурата на белтъчините на всеки организъм са характерни различни съотношения на аминокиселините. Поради различие на съотношението между аминокиселините във фуражите част от тях може да бъдат в излишък, а част в недостиг. Организмът не може да превърне излишните аминокиселини в необходимите му и да ги дезаминира и използува за енергетични нужди. Поради това част от белтъчините не се използват като белтъчини – за растеж, възобновяване на похабени белтъчини или за изграждане на белтъчна продукция. Колкото по-еднообразен е строежа на белтъчината, постъпваща с дажбата, толкова по-малак процент от нея се използва като белтъчина. Поради това се говори за пълноценност на белтъчините. За да се повиши пълноценността на дажбата, трябва да се внесе по-голямо, разнообразие в аминокиселините, постъпващи в организма. Емпиричното подобряване на пълноценността има ограничени възможности. Ето защо се налага, от една страна, да се проучват нуждите от аминокиселини за определени функции – за растеж, поддържане, полова продукция, образуване на мляко, яйца, вълна и др., - а от друга, да се установи и съдържанието на аминокиселините на фуражите. Тогава ще могат да се съставят дажби и фуражни смески, при което ще се постигне максимално използване на белтъчините.
Постъпилите през денонощието аминокиселини се отправят по предназначение. Излишните аминокиселини се дезаминират и се използват като въглехидрати. Те не може да се депортират, да се съхраняват и да се използват по-късно. Поради това с дажбата трябва да се доставят всички необходими незаменими аминокиселини. Чрез опити е установено, че използването на белтъчините на царевицата е повишено от 61 на 82%, а на соята – от 58 на 90% при добавянето на някои аминокиселини, които липсват в състава им. Това е сериозен проблем при решаването на белтъчният проблем. Засега са натрупани вече значителни познания по аминокиселинният състав на фуражите. Изясняването и на нуждите на животните в това отношение ще постави на нов етап науката за хранене на селскостопанските животни.
Небелтъчните азотни вещества се съдържат преди всичко в растенията и са междинни продукти при синтеза или разграждането на белтъчините при животните. Те се определят като разлика между суровият протеин и чистите белтъчини след промиването на пробите с топла вода. Следователно небелтъчните азотни вещества са разтворими в топла вода.
Тези вещества, твърде разнообразни по състав и разпространение, може да се обединят в 4 групи:
1-аминокиселини и амиди от аминокиселини;
2-съдържащи азот гликозиди;
3-органични основи и алкалоиди;
4-амониеви соли и нитрати.
Първата група има най-широко разпространение в младите зелени растения. Представителите и може да се използват при храненето на преживните животни изцяло или с помощта на микроорганизмите в хранителният канал. Съдържащите азот гликозиди са по ограничени по разпространение. В малки количества те възбуждат апетита, а в по-големи водят до диария, като някои са и отровни. Към тях се отнасят соланинът в кълновете на картофите, синигринът в синаповите растения, амигдалинът в зърната на фия, който при хидролиза между другото дава и силно отровния циановодород (HCN).
Останалите групи имат по-ограничено разпространение и по-малко значение при храненето. Професор Въто Груев Груев
Професор Найден Йорданов Петров
Доцент Вълко Господинов Танев
ЖИВОТНОВЪДСТВО
Учебник за студенти от ВСИ „В.Коларов” – Пловдив
Земиздат – София – 1979 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
