|
Безазотните вещества обхващат две основни групи хранителни вещества – въглехидрати и мазнини.
ВЪГЛЕХИДРАТИ. Въглехидратите са главният източник на механична и топлинна енергия за животните, поради което те се нуждаят от постоянно доставяне на въглехидрати с храната. Въпреки ежедневната употреба на въглехидрати в организма на животните те не се натрупват – в тялото на животните се съдържат под 1% въглехидрати, а на депо се намират само няколко грама гликоген в черният дроб, с който се поддържа постоянна концентрацията на захарите в кръвта.
Зелените растения съдържат около 20% въглехидрати, сухите тревни фуражи – 60-70% и зърнените 70-75%. Въглехидратите съставят 70-82% от сухото вещество на растенията (таблица 6). Фуражи -------------------------------------------------------- Въглехидрати в %
Трева от естествени ливади – Бев 13,0 – Сурови влакнини – 8,4 – Всичко – 21,4
Царевица при измлетняване – Бев 9,8 – Сурови влакнини – 4,7 – Всичко – 14,5
Люцерна – Бев 6,4 – Сурови влакнини – 8,9 – Всичко – 15,3
Ливадно сено – Бев 39,6 – Сурови влакнини – 30,8 – Всичко – 70,4
Люцерново сено – Бев 27,5 – Сурови влакнини – 30,6 – Всичко – 58,1
Пшеничена слама – Бев 41,0 – Сурови влакнини – 34,6 – Всичко – 75,6
Кръмно цвекло – Бев 13,0 – Сурови влакнини – 1,0 – Всичко – 14,0
Царевица-зърно – Бев 67,8 – Сурови влакнини – 4,4 – Всичко – 72,2
Ечемик, зърно – Бев 69,7 – Сурови влакнини – 6,1 – Всичко – 75,8
Овес – Бев 58,6 – Сурови влакнини – 11,8 – Всичко – 70,4 В състава на животинският организъм почти липсват въглехидрати. Това показва, че с постъпването в организма те се разграждат за отделяне на механична и топлинна енергия или преминават в състав на продукцията, а излишните се включват в синтеза на мазнините и като мазнини се отслояват в мастните депа.
Въглехидратите са изградени от С,Н, и О, като водородът и кислородът се намират в такова състояние, в каквито се намират във водата. При изгаряне на въглехидратите в животинският организъм се взима кислород от въздуха, освободената енергия се използва от организма, а разпадналите продукти – водата и въглеродният двуокис – се отделят чрез бъбреците и белите дробове.
Поради разнообразният състав и функции въглехидратите, с изключение на целулозата, не се определят пряко по химичен път. Те представляват разликата до 100, след като се определи и се сумира съдържанието в растението на водата, минералните вещества, белтъчните вещества и мазнините. Този начин на определяне (като разликата до 100) показва, че количеството на въглехидратите ще събере и всички грешки, допуснати в процеса на определяне на останалите съставки на анализираното вещество.
В зависимост от химичната им същност въглехидратите се делят на монозахариди, дизахариди и полизахариди.
МОНОЗАХАРИДИТЕ – са най-просто устроените въглехидрати. Те са безцветни и са разтворими във вода. Поради наличието на асиметрични въглеродни атоми те са оптически активни. Разтворите им въртят поляризираната светлина наляво или надясно. В такава форма се намират захарите в кръвта и тъканите. Монозахаридите се срещат в 2 форми – с 5 въглеродни атома (С5Н10О5), наречени пентози, и с 6 въглеродни атома (С6Н12О6), наречени хексози. По-голямо разнообразие и значение за храненето на животните имат хексозите – глюкозата и фруктозата. Глюкозата (гроздената захар) се срещат в зрелите плодове и семена, в меда и в кръвта. Тя е крайният продукт, който се получава при разграждането на въглехидратите при храносмилането и основната форма на тъканната обмяна на въглехидратите. Оттук произтича и нейното огромно значение при храненето на селскостопанските животни.
ФРУКТОЗАТА (овощната захар) се среща заедно с глюкозата в плодовете и в меда, но и самостоятелно в корените и стъблата на много растения.
Захарите може влизат във взаимодействие с алкохолите и да образуват тъй наречените гликозиди. От тях по-разпространени са амигдалинът, който се намира в костилките на костилковите овощни видове, линамаринът – в семената на някои бобови и др. При разграждането на тези гликозиди се получва и циановодород (HCN), който е отровен, което трябва да се има в предвид при храненето на животните.
ДИЗАХАРИДИТЕ са въглехидрати, изградени от две молекули монозахариди. Имат широко разпространение в растенията – цвеклото, захарната тръстика и в млякото. Тръстиковата захар е съставена от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза. Тя е разтворима във вода. При наличие на киселини или ензима инвертаза тя се разгражда на глюкоза и фруктоза. Под влиянието на различните ензими и външни условия монозахаридите, получени при разграждането, може да бъдат подложени на алкохолна, млечнокисела и масленокисела ферментация.
Сега ферментационните процеси се използват широко при приготвянето на силаж и при само-стерилизирането на зелената маса с повишаването на концентрацията на млечна киселина.
Дизахаридът малтоза е междинен продукт при разграждането на скорбялата.
Млечната захар е единственият въглехидрат от животински произход. Тя не се среща в растенията. Състои се от една молекула глюкоза и една молекула галактоза.
ПОЛИЗАХАРИДИТЕ са по-сложно устроени въглехидрати, които при разграждането дават няколко молекули монозахариди. Те нямат сладък вкус, не се разтварят във вода и са сравнително устойчиви.
СКОРБЯЛАТА е най-широко разпространеният и поради това най-важният полизахарид при храненето на животните. Образуват се при свързването на голям брой молекули глюкоза. Натрупва се предимно като резервно хранително вещество предимно в семената. За да се върне в транспортна форма, скорбялата трябва да се разгради до глюкоза. Това става под влияние на ензимите птиалин и диастаза. Първоначално тя се превръща в декстрин, а след това в глюкоза. Скорбялата е лесно смилаема и има висока хранителна стойност.
СУРОВИТЕ ВЛАКНИНИ са единствената група въглехидрати, които може да се установят пряко. Те са онзи остатък от пробата, който се получава след варенето и с разредена сярна киселина и промиване, след време с разредена калиева основа и промиване и след обработка със спирт и етер. Следователно те са смес от неразтворимите в разредени киселини и основни вещества – целулоза (клетъчни обвивки), лигнин (дървесина), кутин (корково вещество) – и неразтворими пентозани. Лигнинът и кутинът свързват здраво останалите съставки и изграждат опорната тъкан на стъблата на растенията. Поради това лигнинът и кутинът се наричат още инкрустиращи вещества.
От всички съставки на суровите влакнини само целулозата представлява известен интерес като храна. Въпреки че не може да бъде разградена от ензимите на храносмилателният канал, тя може да се разгради отчасти от бактерийните ензими. Следователно животните може ад използват разградената от бактериите целулоза до глюкоза косвено. Останалите съставки на суровите влакнини са практически неизползваеми от животните.
Към безазотните вещества се отнасят и органичните киселини. Те се срещат в ограничени размери в младите зелени растения и в по-големи количества в съхраняванети богати с вода растителни продукти, предимно силажи. От тях заслужават да бъдат споменати млечната, оцетната, маслената, океаловата, ябълчната и винената киселина.
МАЗНИНИ. Те са втората важна група на безазотните вещества. Заемат значително място в храненето на животните, от една страна, като носители на енергия, а, от друга, като необходима съставка на клетките, разтворител на мастноразтворими витамини A,D,E и K и резервна храна. Подобно на въглехидратите мазнините са съставени от въглерод, водород и кислород, но съотношението на тези химични елементи варира доста. Общо взето, съдържанието им на кислород е съвсем малко, поради което в единица маса те съдържат около 2,25 пъти повече енергия от въглехидратите.
Голямото значение, което имат мазнините за жизнените процеси, се вижда от широкото им разпространение. Те се намират във всички части на всички растения и животни. Количеството им варира в широки граници. При растенията мазнините се натрупват главно в семената, а при животните – подкожната съединителна тъкан, в коремната област и около някои вътрешни органи (табл.7). Таблица 7. Съдържание на мазнини Животни и продукти от тях----------------------------------------Сурови мазнини в %
Теле при раждане 2,8
Крава 17,7
Угоено говедо 37,6
Овца 19,9
Свиня 16,2
Кокошка 20,0
Краве мляко 4,4
Яйца – кокоши 7,3
Кръвно брашно 1,9
Местно брашно 13,2
Месо-костно брашно 22,6
Пръжки 66,7 Растения---------------------------------------------------------------Сурови мазнини в %
Пасищна трева 1,2
Царевица 0,4
Ечемик 0,5
Люцерна 0,7
Ливадно сено 2,4
Пшеничена слама 1,5
Царевица, зърно 4,4
Ечемик, зърно 2,1
Овес, зърно 6,3
Памуково семе 22,1
Слънчоглед шрот 1,7 Мазнините се определят количествено по способността им да се разтварят в мастни разтворители – етер, бензин и др. Определят се по метода на Соксле чрез многократно промиване на пробата с мастен разтворител и събиране на извлека в предварително претеглена колба. Разликата в теглото на колбата представлява мастноразтворимият извлек, в който влизат същинските мазнини, фосфатидите, стерините, каротиноидите, етеричните масла и восъците.
Мазнините са естери на тривалентният алкохол глицерол и висшите мастни киселини. Трите хидроксилни групи на грицерола може да бъдат свързани с една и съща или с различни мастни киселини. Това показва, че поради големият брой мастни киселини може да има извънредно голям брой комбинации и от там твърде различни по химична същност мазнини. Мастните киселини, участващи в образуването на мазнините, се делят на наситени (без двойна връзка между въглеродните атоми) и ненаситени (с 1 и повече двойни връзки). Когато в молекулата на мазнините участвуват наситени киселини, образуват се твърди, а когато участвуват ненаситени киселини – течни мазнини. Колкото по-богати с ненаситени киселини са мазнините, толкова по-ниска е точката им на топене и обратно. При насищане на ненаситените киселини с въглерод мазнините от течни преминават в твърди. По известни от наситените мастни киселини са: палмитиновата, стеариновата, миристиновата, маслената, капроновата, арахиновата и др., а от ненаситените – олеиновата, линолеевата и линоленовата.
В мазнините обикновено се съдържат и свободни мастни киселини. Свободните, както и освобождаващите се от мастната молекула при продължително съхраняване мастни киселини се окисляват и гранясват. За да се предпазят от разваляне, мазнините предварително трябва да се смесят с антиоксиданти. Такива мазнини се наричат стабилизирани.
Поради ниските цени на мазнините и високата им енергийна стойност през последните години към тях се насочва вниманието на фуражната промишленост. Мазнините се внасят като компонент на фуражните смески в различни проценти. Внасянето им изисква специална апаратура за впръскване.
Мазнините са необходима съставка на храната за животните. Животинският организъм превръща значителна част от излишните въглехидрати в мазнини, но с това нуждите му не могат да се покрият изцяло. Част от мастните киселини и особено ненаситените – линолеева, линоленова и арахидинова – участват в протоплазмената обмяна на клетките и не могат да се изградят от организма. Те трябва задължително да бъдат внесени с храната и са известни като незаменими мастни киселини. Особено богати с незаменими мастни киселини са растенията.
По-богата с мазнини дажба освобождава организма от дейност да превръща другите хранителни вещества в мазнини и спестява витамин В1, който се изразходва при това превръщане. Освен това постъпващите с храната мазнини са разтворители на редица витамини – A, D, E, K – и осигуряват внасянето им в организма. Те повишават усвояването на калция. Това са функции предимно на вътрешноклетъчните мазнини. Тези специфични по дейност предимно ненаситеникиселини и глицерол се запазват и при гладуването на животните. Резервните мазнини, натрупани подкожно или в коремната кухина, са главно енергоносители и при глад се разграждат и окисляват.
ФОСФАТИДИТЕ са тясно свързани с мазнините не само по общия им разтворител, но и по химичният си строеж. Те са естери на глицерола висшите мастни киселини, като едната хидроксилна група на (a) или (Я) – място се заема от фосфорна киселина, свързана с азотно съединение. Една от мастните киселини обикновено е ненаситна. Фосфатидите са съставна част на протоплазмата, нервните клетки и мозъчното вещество.
СТЕРИНИТЕ се намират в етерния извлек, но по химичен състав корено се отличават от мазнините. Обикновено те се намират заедно с тях в клетките. В растенията се съдържа ергостеринът, а в животинският организъм – холестеринът. Стерините имат различни точки на топене и по това може да се познае произходът на мазнините – растителен или животински. Близкият им химичен състав с някои активни вещества показва, че те също заемат важно място в метаболизма в клетката.
Каратоиноидите са цветни вещества, които винаги придружават мазнините и стерините. По химичен състав се отличават от тях. Към каротиноидите спадат багрилното вещество на доматите, морковите и листата. Каротиноидите на растенията са източник за изграждане на витамин А в тялото на животните.
В етерния извлек на мазнините се съдържат още етерични масла и восъците. Етеричните масла се намират в стъбла, листата и най-вече в цветовете, а восъците покриват листата и плодовете. Значението за храненето на животните почти нямат. Професор Въто Груев Груев
Професор Найден Йорданов Петров
Доцент Вълко Господинов Танев
ЖИВОТНОВЪДСТВО
Учебник за студенти от ВСИ „В.Коларов” – Пловдив
Земиздат – София – 1979 г.
 |
