В групата на активните, или допълнителните вещества влизат най-различни по химичен състав и физиологична дейност съединения. Те си приличат по това, че се съдържат в живите организми в минимални количества, поради което трудно може да се определят количествено, проявяват изключително голяма физиологична активност и регулират и направляват определени жизнени процеси в организма. При липсата им настъпват смущения в жизнените процеси, нарушава се съгласуваната дейност на клетките и органите. Ако това състояние продължи по-дълго време, физиологичните смущения довеждат и до морфологични изменения. Когато морфологичните изменения напреднат до непоправима степен, жизнената дейност като цяло спира и организмът умира.

Част от активните вещества — ензимите и хормоните — организмът си произвежда сам, а друга част — витамините — трябва задължително да се внесат с храната. Върху съгласуваната дейност на органите и тъканите на организма може до известна степен да се въздействува чрез внасяне на активни вещества — витамини, — тъй като производството и разпространението на ензимите и хормоните са вътрешна дейност на организма,която трудно се поддава на външни влияния.
Ензими (ферменти). Това са биокатализаторите на обмяната на веществата в клетката. Те осигуряват тъканната синтеза на белтъчините и мазнините, натрупването на минерални вещества, разграждането и окисляването на хранителните вещества и довеждането им до крайните разпадни продукти — въглероден двуокис, вода и соли. Ензимите, повечето от които имат белтъчен строеж, притежават изумителни възможности за ускоряване на специфичните процеси, които ръководят.Тези процеси обаче протичат оптимално при строго определена реакция на средата. Ензимите — продукт на клетката — може да останат в нея, а по кръвен път може да се отнесат и в други участъци на организма. Те имат строго специфично действие, което понякога е толкова диференцирано, че засяга само определена оптическа форма на органичния изомер, а другите форми остават незасегнати. В зависимост от субстрата, върху който действуват, и продуктите, които се получават, ензимите се класифицират, както следва:
1. Хидролази: а) липази (естерази, фосфатази), разграждащи мазнините;
б) карбохидрази (хексозидази, полиази, целулази), образуващи се само от бактерии, разграждащи въглехидратите;
в) протеази (пепсин, трипсин, ерепсин, пептидаза), разграждащи протеините.
2. Оксидази: дехидрази, ферментази.
Втората група ензими предизвиква разграждане на постъпилите в организма вещества на крайни продукти СО2, Н2О и соли.Окисляването в организма може да стане чрез присъединяване на кислород, чрез отделяне на водород (дехидриране) и чрез отделяне на електрони (промяна на валентността).
Ензимите действуват в определени температурни граници. При висока температура действието им спира. При наличие на някои соли на медта, арсена и живака действието им също спира.
Хормони. Те са продукт на жлезите с вътрешна секреция. Попаднали в кръвта, те се отнасят, към органите, чиято дейност регулират. Дейността на организма като цяло се координира от нервната система и от взаимодействието на хормоните. Хормоните имат твърде специфично. дейсгвие.
Главен център за продуциране на хормони и за регулиране дейността на останалите жлези с вътрешна секреция е хипофизата. Останалите жлези с вътрешна секреция се намират във функционална зависимост от нейната дейност. В основни линии хипофизата координира жизнената дейност на организма. Тя отделя много хормони. От предния й дял се отделят хормонът на растежа, гонадотропните хормони (действуващи върху половата жлеза), тиреотропните хормони (действуващи върху щитовидната жлеза), кортикотропните хормони (действуващи върху надбъбречните жлези); лактогенният хормон, мамогенният хормон,хормонът на мастната обмяна, хормонът на въглехидратната обмяна и диабетогенът. От средния й дял се отделя интермединът, а от задния й дял — вазопресинът (повишава кръвното налягане) и окиситоцинът (поддържа тонуса на мускулатурата).
Тироксинът, на щитовидната жлеза регулира обмяната на веществата и нервната дейност.
Хормонът на надбъбречните жлези, адреналинът, усилва вътрешната обмяна, свива кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане и възбужда симпатиковия дял на вегетативната нервна система. От надбъбречните жлези са изолирани много сходни по действие и строеж хормони. Те повишават въглехидратната обмяна и захарта в кръвта.
Антагонистично действие на адреналина има хормонът на задстомашната жлеза инсулин. Той задържа въглехидратното разграждане, и понижава нивото на захарта в кръвта. При недостиг на инсулин се появява захарна болест (диабет).
Съществено значение за функциите на организма имат хормоните на половите жлези. Те влияят не само върху развитието и функциите на половите органи и вторичните полови белези, но и на общата обмяна на веществата и на функциите на организма като цяло.
Витамини. Те са третата група активни вещества, които са продукти от жизнената дейност на растенията и играят роля на биокатализатори в специфичната тъканна обмяна. Отличават се по химичен състав, по специфично действие и по произход. Групирани са в едно, поради това че играят важна роля в обмяната на веществата като биокатализатори, че се внасят с храната и са, продукт от жизнената дейност на растенията, че са необходими в много малки количества и поради това нямат значение като градивни елементи и енергоносители и че са незаменима съставка на храната.
За установяване на витамините се използуват 3 метода — биологичен, микробиологичен и химичен. Първоначално химичният състав на витамините не е бил известен, поради което те са означавани с главните букви на латинската азбука. Тази форма на означаване е запазена и досега. Освен това те се наименуват и с физиологичното въздействие, което упражняват в организма, а напоследък с химичните имена.
Сега е създадена промишленост за синтетично получаване на витамини. Липсата на витамини в храната води до недоимъчни физиологични изменения, известни като авитаминози, хиповитаминози, полиавитаминози.При излишък на витамини също се получават, макар и рядко, физиологични смущения, известни като хипервитаминози.
Количествено витамините се измерват по физиологичната им активност в международни единици, а сега — в микрограмове. Една международна единица витамин А=0,6ug B-каротин, В1=3ug тиамин, С = 50 ug аскорбинова киселина; В2=0,025 ug ергокалциферол. Витамините не се класифицират по химичния състав и физиологичното действие, а по разтворимостта. Мастноразтворими са витамините A1 — противоксерофталмичен, ретинол; А2 — дехидроретинол; D2 — противорахитичен, ергокалциферол; D3 — холекалциферол; Е — противостерилен, а-, B-, у-токоферол; К1 — противохеморагичен, филохинон; К2 — фарнохинон.
Водоразтворими са витамините В1 — противоневричен, тиамин; В2— витамин на растежа, рибофлавин; В3 — пантотенова киселина; В6 — деривати на пиридина; В12 — цианокобаламин; В12В — хидрооксикобаламин; В12С — нитрокобаламин; РР — никотинов амид; С — противоскорбутен, аскорбинова киселина, холин; фолиева киселина.
В и т а м и н А. Той е един от най-важните при храненето на селскопанските животни витамини. Регулира обмяната на веществата, поддържа нормалната обмяна в епителната тъкан и поради това поддържа здравето, размножаването и редица други функции. Преминава в продуктите — мляко, яйца.
Липсата на витамин А е съпроводена с редица физиологични смущения, които при продължителна липса на витамина може да доведат до смърт.
1. Най-напред се появява т. нар. кокоша слепота поради разрушаване пигмента на ретината. Следващата фаза е засъхване и вроговяване на епителните клетки на конюнктивата (ксерофталмия) и накрая се стига до потъмняване и размекване на роговицата (кератомалация) и пълно ослепяване. При бременните животни се раждат слепи приплоди.
2. Наблюдава се общо засъхване на епителните клетки и тъкани на устата, хранопровода, половите пътища и органи, на дихателните органи. В резултат на тези изменения се появяват диарии, заболяване на органите на Дишането и най-вече пневмонии и безплодие.
3. Нарушават се нервната дейност и координацията на движенията и се появяват парализи.
Витамин А не се среща в растенията. В тях, особено в листата и по-малко в стъблата и плодовете, се срещат а-, В- и у-каротините, които при всмукването главно в стените на червата се превръщат във витамин А. Следователно витамин А е животински продукт, а неговите предшественици—каротините - са растителни продукти. Витамин А е безцветен, а каротините са розови. Най-широко разпространен и с най-голямо значение е В-каротинът. Малкото количество каротин, които преминават през чревната стена, достигат до черния дроб и там се превръщат във витамин А. Витамин А се намира в определена концентрация в кръвния серум, откъдето се използува пряко от клетките, и като резерв в тлъстините и черния дроб. Запасите на организма зависят от постъпващите каротин с храната. Излишъкът на витамин А не е свързан с неблагоприятни физиологични изменения в организма.
Каротините са широко разпространени в растенията, поради което при храненето на животните със зелени храни обикновено се осигурява необходимото им количество.Телесно се разрушават при окисляване, ето защо продължителното сушене на фуражите на слънце води до разрушаването им (почти 50%). Особено вредно е мокренето на зелената маса. При сушене на сянка каротините се запазват по-добре, а при силажиране се запазват изцяло.
Бедни на каротин са сламата, зърнените фуражи и отпадъците от промишлеността.Богати с каротин са зелените тревни фуражи, морковите и тиквите. Неблагоприятни последици от липсата на каротин може да се появят в края на зимата и в началото на пролетта, особено при непреживните.Ето защо за тях трябва да се осигурят витаминно сено, силаж, моркови, тикви. Само по изключение може да се прибегне до даване на рибено масло и витаминни препарати.
Нуждите на животните от витамин А са, общо взето, проучени. Изяснено е и съдържанието на каротини във фуражите.При съставянето на дажбите трябва да се държи сметка за балансирането им и с витамини.
Витамин D. Познат е в две форми — D2 в растенията и D2 в животните. Има голямо значение предимно за обмяната на калция и фосфора. Поради това той е особено необходим за младите растящи жйвотни които изграждат своя скелет,за бременните и лактиращите животни с повишена минерална обмяна. Понеже преминава в продуктите — мляко и яйца, — той е много необходим и за продуктивните животни—кравите в лактация и носачките. Преживните и други бозайници могат да използуват и двете форми на витамин D, а птиците — само витамин D3.
В черния дроб може да се натрупат запаси от витамин D. При ултравиолетовото облъчване на животните и растенията стерините може да се превръщат във витамин D, като ергостерините преминават във витамин D2, а животинските стерини — във витамин D3.
При недостиг или липса на витамин D се получават редица физиологични смущения:
1. Поради нарушената минерална обмяна се получават рахит, размекване на костите при възрастните животни (остеомалация) и атрофия (остеопороза) на костната тъкан.
2. Смущения в храносмилането и загубване на апетита.
3. Намаляване на растежа и на продукцията.
4. Изкривяване на костите на крайниците и подуване на ставите.
В организма с растенията постъпват малки количества витамин D2 и ергостерин, който в кожата при ултравиолетовото облъчване се превръща във витамин D3. Богати с витамин D и ергостерин са зелените фуражи и сеното, а бедни — зърнените и кореноплодните. Особено богати с витамин D са облъчваните с ултравиолетови лъчи дрожди.
Витамин Е. Разпространен е както в растенията, така и в животните. Има голямо значение за обмяната на веществата и особено за регулиране функциите на половата система и мускулите. При липса на витамин Е при птиците и свинете се получават смущения в развитието и функциите на яйчниците и семенниците и оттам безплодие. Физиологичната дейност на витамин Е още не е напълно изяснена.
Богати с витамин Е са младите растящи растения и особено зародишите на семената, които засега са източник за добиване на витаминни препарати Хранените с доброкачествени естествени фуражи животни не показват физиологични изменения на авитаминозна основа и имат нормална плодовитост. .
В и т а м и н К. Има голямо значение за образуването на протромбина и за бързото съсирввне на кръвта при рани. Поради това че микрофлората на червата образува в достатъчни количества витамин К, К-авитаминози при животните не се наблюдават. Само при птиците поради късия храносмилателен канал понякога се наблюдава бавно съсирване на кръвта. Това се среща особено при младите пилета, които не получават зелена храна и поради минималното съдържание на витамин К в яйцата тази авитаминоза се проявява през първите дни след излюпването.С включването в дажбата на сенио брашно нормалното съсирване на кръвта бързо се възстановява. Освен витамин К са познати и други синтетични препарати с много по-ефикасно действие в тази насока.
Витамини от групата В. Те играят важна роля при обмяната на въглехидратите, мазнините и белтъчините, влизат в състава на някои клетъчни ензими и влияят върху процесите на храносмилането, сърдечната дейност, растежа, дейността на централната и периферната нервна система. Поради това и липсата им е свързана с дълбоки разстройства във физиологичната дейност на организма.
Витамините от групата В се съдържат във всички фуражи — зелените и; тревните — и почти не се съдържат в зърнените и претърпелите преработване фуражи,тъй като са водоразтворими и се извличат при преработването. Особено богати с тях са дрождите. Образуват се от бактериите в храносмилателния канал — стомаха и дебелото черво при преживните,сляпото, дебелото и тънките черва при коня. Ето защо за храненето на селскостопанските животни нямат особено значение. Липсата на отделните витамини от групата. В се характеризира с различни физиологични прояви.
Витамин В1. Липсата му предизвиква смущения в обмяната на въглехидратите, централната нервна система, в храносмилането и сърдечната дейност. Има значение за птиците и отчасти за свинете, на които може да се осигури чрез зелените фуражи и сенното брашно.
Витамин В2 — рибофлавин. Липсата му е свързана с намаляване и спиране на растежа, намаляване резистентността на за заболяване, обезкосмяване. Участвува във формиране на ензимите на окислението. При липсата му се стига до сериозни физиологични смущения.
Витамин В3 — пантотенова киселина. При липсата й настъпват смущения в дейността на ендокринните жлези, спира растежът,разстройва се нервната дейност, настъпват кожни изменения. Витамин В3 има широко разпространение в природата и само в редки случаи трябва да се прибавя към храната на пилетата.
Витамин В6 — дериват на пиридина. Участвува в преустройството на аминокиселините, в обмяната на мазнините, при образуването на хемоглобина. При липсата му се появяват дерматити, анемия и нервни смущения.. Обикновено може да се достави чрез храната — зърнените фуражи, дрождите и рибените продукти.
Витамин В12—кобаламин. Поощрява синтезата на белтъчините. Съдържа около 4% кобалт. Не се намира в растенията, с изключение на зелените водорасли и люцерната. Синтезира се от бактериите в търбуха на преживните. При животните с еднокамерен стомах осигурява синтеза на белтъчините и повишава използваемостта на растителните протеини. Използува се при лекуването на злокачествените анемии.
Другите съставки на В- комплекса — РР-никотиновият амид, биотинът, холинът и фолиевата киселина, макар че са важни за жизнените процеси, имат широко разпространение във фуражите. Една част от тях може да се синтезират от микроорганизмите в храносмилателния канал, а друга — в тъканите на организма. При естествено хранене на животните авитаминозите на тези витамини са рядко явление.
Витамин С — аскорбинова киселина. Заема съществено място в обмяната на веществата и главно на минералните вещества. Всички домашни животни имат способността да го синтезират в тъканите, поради което при тях С-авитаминозите не са познати.
В своята дейност витамините са свързани помежду си, ето защо дажбата с пълен набор на необходимите витамини е най-добра. При естествено хранене животните получават в естествен вид всички витамини, както и други още неизвестни активни вещества, към които организмът се е приспособявал хилядолетия. С уедряването на производството и преминаването към промишлена технология на производството на животински продукти животните се лишават от свободен достъп до зелени фуражи. По-голямата част от фуражите се преработват, за да получат подходяща форма за подаване с техническите средства. Това показва,че в процеса на преработването част от витамините може да бъдат разрушени и дезактивирани.Тази обстановка поражда опасност да се стигне до някои масови авитаминози, към каквито са склонни повече високопродуктивните животни, които се настаняват в комплексите за промишлено производство. Това поражда нови проблеми пред фуражната промишленост и нови задачи за проучване нуждите на животните от витамини, както и на съдържанието на витамини в суровините и в преработените фуражи.
Антибиотици. Произвеждат се за нуждите на медицината. Продукти са на бактерийна и гъбна флора. Остатъците от хранителната среда, бактериите и гъбите и част от неизвлечения антибиотик се предлагат на животновъдството. В тях участвуват и витамини от групата В. Тези добавки към храната на прасета, пилета и телета в редица опити са довели до значително увеличаване на дневния прираст при запазване разхода на хранителни единици за 1кг прираст.Само при някои отделни опити е отбелязано слабо намаляване на разхода на фураж за 1 кг прираст. Стимулираща растежа способност показват само хлортетрациклинът, окситетрациклинът и стабилната форма на пеницилина. Останалите антибиотици имат слаб или нямат стимулиращ ефект.
Изследването на антибиотиците като стимудатор и на растежа е започнало през 1949г. В това отношение са изведени много опити, при които са изяснени ефектът на прираста, разходът на хранителни единици за килограм прираст възрастта на животните, при която ефектът е най-добър, съставът на месото при угояването и натрупването на антибиотици в месото. Причините за този стимулиращ ефект не са изяснени. Смята се, че една от причините за ускорения растеж е подтискането на дейността и намаляване на броя на вредните бактерии в храносмилателния канал. Този възглед се подкрепя от опити с изолирани и предпазени от неблагоприятна инфекция пилета, при които добавката на антибиотици в храната не е дала никакъв ефект. Предполага се още, че антибиотиците влияят до известна степен на функциите на някои жлези с вътрешна секреция и намаляват нуждите от някои витамини. При някои опити са установени слаби изменения в минералната обмяна.
В смеските за пилета и прасета се дават минимални добавки от антибиотици.
През последните години вниманието на изследователите се насочи и към естрогенните хормони като стимулатори на растежа. В това отношение доста опити са проведени със стилбестрол. Чрез инжектиране на стилбестрол подкожно в шийната област на пилета и мъжки прасета се постига хормонална кастрация. При това положение семенниците дегенерират и от кръвта се отстраняват половите хормони. Животните показват повишен растеж и натрупват тлъстини. Въпросът с натрупването на естрогенните вещества в месото и влиянието им върху човека, консуматор на такова месо, не е изяснен напълно.
Напоследък,за да се предпазят хранителните вещества от промени при съхраняването във връзка с окислението, към храните се прибавят антиоксиданти. Те спират окисляването и гранясването на мазнините и разрушаването на витамините.Антиоксидантите обаче трябва да бъдат безопасни както за животните, така и за хората, консумиращи животински продукти.
В някои фуражи се съдържат вещества, наречени инхибитори, които подтискат дейността на ензимите. Соята например съдържа инхибитори, които подтискат дейността на трипсина при разграждането на протеините в стомаха. При това положение голяма част от протеина на соята остава неусвоен. При нагряване инхибиторите се разрушават и с това ензимното действие при храносмилането и тъканната обмяна се нормализира. Ето защо хранителната стойност на соевия шрот зависи много от термичното му обработване.
При храненето на животните се използват и някои химични съставки съединения, наречени повърхностно активни вещества. Те силно емулгират мазнините и с това повишават смилането им. Такива вещества съдържа жлъчният сок, ето защо е необходимо да се изясни както биологичната целесъобразност, така и икономическата сметка при използуването им.

Професор Въто Груев Груев
Професор Найден Йорданов Петров
Доцент Вълко Господинов Танев
ЖИВОТНОВЪДСТВО
Учебник за студенти от ВСИ „В.Коларов” – Пловдив
Земиздат – София – 1979 г.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари