|
Черницата е близка роднина на смокинята, която расте свободно из южните кътове на нашата страна. Вгледа ли се човек по-внимателно, ще долови приликата. Черницата се заселва по топлите слънчеви места. Страда от студ, но издържа на пушек и газове във въздуха. Кората и е напукана мрежовидно, кафява е'до сивочерна на цвят. Височината на дървото достига до 20 м, а дебелината — до 80 см. Тъмнозелените листа имат форма на сърце, но са насечени неправилно на два-три дяла. По края са назъбени, а на върха — заострени. Използуват ги за храна на копринената буба.
Има черна и бяла черница. Листата на черната черница са по-едри, по-лъскави и с грапави власинки. Тя расте из по-топлите места. Ако направим разходка през май, ще имаме възможност да разгледаме и цветовете на черницата. Понякога те се появяват още с разлистването. Дървото цъфти и дава плод на 4—5-годишна възраст и живее до 300 години. Мъжките реси имат дълга дръжка, а на цвят са зеленикавожълти. Женските реси ще познаете по това, че са по-къси. Плодовете (дуди) узряват през юни-август и имат черен, тъмночервен или бял цвят. Снабдени са с дръжки. На вкус са кисело-сладки, сочни са и съдържат много витамини. Ако ги смачкаме и промием с вода, месестата част изплува във водата, а семената падат на дъното на съда. Те са дребни, продълговати, светлокафяви. Покълнват, след като се киснат 4 дни във вода. За какво служат плодовете на черницата? От тях се приготвят петмези, компоти, мармелади, сокове, сиропи и др. У нас се берат годишно до 1600 тона. Събират се, като се разстила платно под дървото и клоните се раздрусат. Корените на черницата проникват дълбоко в земята. Тя не е взискателна към почвата. Ако отсечем стъблото, около пъна порастват млади издънки. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
 |
