|
В края на лятото всеки е ходил да бере лешници по планинските склонове и по доловете. Там, където те растат, е малко по-хладничко, защото слънчевите лъчи не могат да пробият тъмнозелената корона на леските, преплели клоните си. Мирише на гнили листа, наторяващи земята. Стъблото на леската е храстовидно с плътна и кълбовидна корона.
Листата са с форма на сърце, а по края назъбени. Долната им повърхност има силно изпъкнали жилки и е покрита с космици. Защо? — Да намалява изпарението на влагата през горещите летни дни. Плодовете (лешниците) са събрани от 2 до 5 на една дръжка и има-1 "елени шапчици (купули). Те са кръгли и леко продълговати Когато узреят, окапват от купулите си и ако тогава разстелем платнище на земята и разтърсим дървото, лесно ще си съберем лешници. Така през август и септември един човек може да събере до 10 кг за един ден. Но за да не се спарят и развалят, трябва да се просушат десетина дни на открито, като се разстелят на тънък пласт. От време на време е необходимо да се разбъркват. Знаете ли, че в Разградско лешниците са най-едри? А това, че за една година у нас се берат около 5000 тона? Те се използуват за приготвяне на сладки, халва, козунаци, кафе, масло за шоколад и др. Ядките са ценна храна. Пчелите събират мед освен от цветовете, също и от листата на леската, защото те отделят сладък, лепкав сок. От дървесината пък правят обръчи и въглени за рисуване. Резбарите обичат да работят с лескова дървесина, понеже стъблото е жилаво, огъва се, обработва се и се цепи лесно. Леската достига до 9 м височина. Цъфти напролет,когато времето се постопли. Мъжките и женските цветове се развиват на едно и също дърво. Мъжките реси са къси, зеленикавосиви, а женските цветове са в групи във вид на едра, продълговата пъпка, червеникава на върха. Прашецът се из-духва от тичинковите реси, залюляни от вятъра, и опрашва плодниците, които завързват лешници. Леската цъфти и дава плод след четвъртата си година почти ежегодно. Обича припечните места и окрайнините на горите. Расте бавно, но след петата година засилва растежа си. Живее до 100 години и прониква до .1800 м над. височина. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
