|
Навсякъде из нашата страна по покрайнините на горите, из поляните, слоговете и храсталаците расте родоначалникът на розите — шипката. Тя има най-разнообразни форми. У нас се срещат около 22. Различават се по цветовете, листата, плодовете, шиповете и други признаци. На височина храстът достига до 5 м. Листата са сложни, съставени от 3—11 яйцевидни, назъбени листчета, които в основата си имат по два прилистника. По стъблото има видоизменени листа — бодли.
След две-, тригодишна възраст шипката почва да цъфти. Цветовете са червени, розови или бели. Появяват се през май-юни след разлистването. По време на цъфтежа шипката издава много приятна миризма. Всяка година през септември—октомври се появяват и плодовете — червени или розови. Всеки, плод съдържа светлокафяви семена, покрити с остри власинки, и месеста част. Месестата част има кисел вкус. Плодовете остават по храстите чак до падането на снега. Берат се наесен, след като узреят напълно. Те съдържат много голямо количество витамин С, други витамини и полезни за организма киселини. Затова от шипката приготвят мармалади, сиропи, вино, брашно, чай и др. Плодовете се използуват и за боядисване на вълната в оранжев цвят. Корените, стъблата и листата се употребяват при щавене на кожи. Стъблото се използува като подложка, която се облагородява с различните градински рози. За шипката съществуват най-различни поверия. Някога я смятали за храст на самодивите, за храст, който лекува всички болести. Всички части на растението се използуват като лекарства в народната медицина. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
