|
Току – що закупените дегу първоначално са малко объркани заради новото обкръжение и поради тази причина плахи. Би трябвало по възможност да не ги изваждате с ръце от преносимия кафез, а да го положите или пред терариума и да изчакате, докато животните сами излязат. След това затворете терариума и оставете на първо време животните сами на себе си. Първото нещо, което ще направят те, е да изчезнат в някое скривалище, откъдето подозрително ще разглеждат новата среда, ще възприемат миризми и шумове. Щом като разберат, че не ги заплашва никаква опасност, те се заемат да изследват новата си територия.
На едно място гризат, на друго – рият, изправят се по стъклата на терариума и може би дори вече маркират отделни места с капчици урина. Можете да наблюдавате заниманията им, но трябва да изчакате още няколко дни, преди да пристъпите към установяване на първите контакти. През времето на привикване трябва да се ограничите само с обичайните грижи и контрол при отглеждането на животните. При това, както и въобще в близост до терариума, трябва да се избягват резките движения както и силните и внезапни шумове.
За да не наплашите отново животните след няколко дни на привикване, първото почистване на терариума след една седмица може да се отложи за известно време. След две седмици дегу вече са значително по – спокойни и при нормални обстоятелства могат да бъдат примамени в преносимия кафез, където се настаняват, докато трае почистването. Ще улесним нещата, ако във временния кафез сложим малко от старата настилка в терариума, чиято миризма е позната на животните. Опитомяване Вече споменахме, че внесените диви животни се нуждаят от повече време, докато преодолеят плахостта си при контакт с човека. Спокойствието и търпението са главните предпоставки за това. Развъдните приплоди обикновено вече са свикнали с присъствието, а дори и с допира на човека, и поради това по правило по – бързо се опитомяват, освен ако в досегашния си живот вече не са натрупали лош опит с хората.
Естественото любопитство на дегу представлява добра база за опитомяване. За питомно се счита това дегу, което приема храна от ръката на човека. То е напълно опитомено обаче едва, когато позволява да го докосват, без да реагира с бягство или отбранителни действия. Ето защо не бива да се избързва, а да се действа стъпка по стъпка!
За да причуим дегуто да яде от ръката ни, трябва да я държим неподвижно в терариума с някакво лакомство в нея, например стафида. Първоначално дегу побягват, особено ако се отглеждат в аквариум, където ръката се спуска отгоре, подобно на грабливи птици. Скоро обаче любопитството надделява и животните се приближават с напрегнато изпънати тела. Те душат ръката и дори леко се притискат към нея, за да изпробват нейното естество; не се бойте, те няма да ви ухапят! Рано или късно те вече започват да се интересуват само от лакомството, щом като повече не ги грози някаква опасност. Ако измъкнат стафидата измежду пръстите и избягат с нея на любимото си място, трябва да направите втори опит с друга стафида. Обикновено дегу се връщат и проверяват дали не е останало още за взимане. След третата или четвъртата хапка първият урок вече е взет.
След няколко подобни упражнения дегуто ще остане пред ръката ви и ще гризе лакомството между пръстите ви. Сега можете да пристъпите към следващата крачка, като същевременно леко помръдвате с пръсти, което едва ли ще изплаши животното. Спокойното оговорене способства за внушаване на доверие.
Все някога ще падне и последната преграда и дегуто ще се покатери на ръката ви. Трябва да се изчака, докато животното първо пристъпи към установяване на физически контакт, а не веднага да провалите всичко, постигнато дотук, опитвайки се да го погалите или да го извадите от терариума. Само едно погрешно движение спрямо все още не напълно доверчивото дегу и целият процес на опитомяване може да се окаже напразен и всичко трябва да започне отначало.
За напълно опитомено дегу можем да говорим едва когато животното се разхожда и катери по ръката ни без никакви признаци на страх и дори вече се опитва да се качва нагоре към рамото, при което не се смущава от бавните ни движения. Едва тогава стават възможни и предпазливите опити да го погалим или вземем в ръка, без да разрушим вече спечеленото доверие. Върховната степен на доверие и близост е постигната, когато дегуто лекичко захапва пръстите и кожата на своя стопанин, с което предлага колективно поддържане на козината – това в обществото на дегу е доказателство за приятелство.
При отглеждане на две или повече дегу, което е едниственият правилен начин за отглеждане на тези животни, обикновено един особено смел и любопитен екземпляр се опитомява по – бързо от себеподобните си. Тогава стопанинът спокойно може да съсредоточи усилията си за опитомяване изцяло върху това по – контактно и общително животно, тъй като много скоро и другите дегу ще последват неговия пример и ще се заразят от доверието на своя “предводител”. Така на практика те сами се опитомяват без чужда помощ. Правилно улавяне с ръце Дегу нямат отпусната козина на тила, за която да можем да ги хващаме, а ако ги вдигнем за опашката, те ще се откъсне. Ето защо съществуват само две възможности, за да вземем животното на ръце. Едната от тях е хватката около корема. При това дланта странично се пъхва под животното и то се повдига, обаче крайниците му трябва да се допрат в дланта или на ръката, за да не му излезе дъхът, а палецът придържа гърба на животното. Много дегу не понасят тази хватка, тъй като в съответствие с естествения им инстинкт тя представлява нападение на неприятел. Те се опитват да се измъкнат, пристъпват, за да се отбранят, или дори раздават леки ухапвания. Особено наскро внесените диви животни са много чувствителни в това отношение, може би някои от тях вече имат лош опит в родината си с ловци на плячка. Много по – лесно, а и с по – малко хабене на нерви от двете страни, е да оставим дегуто само да се покатери в дланта ни и по този начин да го уловим или да ги извадим от терариума. По правило питомните дегу спокойно си седят в дланта или на ръката и не се опитват да скочат долу. За по – сигурно обаче с другата ръка можем да заслоним гърба на животното, за да можем при нужда да го хванем здраво. Винаги може да се случи, дегу да се изплаши или да иска да скочи обратно в терариума. При бременните женски напълно трябва да избягваме хватката около корема, дори ако те самите нямат нищо против да ги улавяме по този начин. Така можем чувствително да притиснем още неродените малки.
Занимания с дегуто
Както всяко друго животно и дегуто не е играчка, което постоянно трябва да се разяснява особено на децата. Те наистина са игриви животни, но игрите трябва да са подобаващи – така както дегу играят помежду си. Дегу обичат да се боричкат, да се потупват с предните лапи, лекичко се дърпат за опашките и се опитват взаимно да се търкалят по гръб. С клонки, листа или стръкове сено те играят на “теглене на въже”, а понякога и на “гоненица”. Играта обаче непрекъснато се прекъсва за взаимното поддържане на козината, с което дегу засвидетелстват своята дружба. Внимателният наблюдател може да разбере с какъв вид игра ще достави удоволствие на своите животни. При това човешката ръка служи като “дегу – заместител” и с върховете на пръстите може да се имитира нежното пощене. Почесването с върховете на пръстите е по – приятно за животните от галенето с цяла длан!
Често дегу се занимават не само помежду си или със воя стопанин, но и със своето обкръжение. Те гризат, рият, изследват, всяка нова миризма или вкус провокират активността им. Дори само заради това редовно им подавайте в терариума свежи клонки, стръкове трева или просто шума. Да се наблюдава трескавата им суетня, е също толкова забавно, както и прякото занимание с тях. Свободна разходка из стаята? Лесно е да си помислим, че можем да разрешим на дегу свободно да се разхождат из жилището, както постъоваме с други домашни животни. Но все пак в този случй има едно различие, което трябва да се вземе под внимание: дегу притежават извънредно развит гризачески инстинкт, който сред другите домашни животни намира подобно изражение само при чинчилата.
Свободно разхождащите се дегу изследват всеки ъгъл, всеки процеп и всеки привлекателен за гризане обект, а на практика, това е всяко нещо, което стои или лежи в битовата среда на човека, все едно дали това за подвързии на книги, дървени прагове или електрически кабели. Дегу не могат да се превъзпитат да не гризат! Т.е. когато ги пускаме да се разхождат из стаята, постоянно трябва да ги държим под око и незабавно да се намесим, щом започнат да гризат. Подобно взаимно наблюдени и подозрение обаче не доставя удоволствие нито на стопанина, нито на самото дегу. Освен това животните изобщо не смятат, че след разходката трябва отново да се върнат в терариума, която е достатъчно изнервяща за двете страни.
Следователно по – добре е да осигурите на дегу възможно по – голям и преди всичко интересно оборудван терариум; тогава животните сами се грижат за нужното им свижение, без да нанасят вреда на жилището на своя стопанин, а дори да застрашават и собствения си живот (гризане на елекрически кабели). Това не изключва възможността от време на време да изваждаме питомните дегу от терариума и да сядаме с тях на дивана или да ги пускаме да се разхождат по масата.
Ако въпреки всичко ги пускаме свободно да се разхождат из стаята, трябва много да внимаваме любопитните животни да не паднат в съдове, пълни с вода, като вази или аквариуми, да не ги настъпим или приклещим с вратата по невнимание, или даже да не избягат през отворения прозорец. Дегу скачат добре и направо в целта! Другите домашни животни и дегу При отглеждането им в терариум дегу почти не влизат в контакт с другите животни, които живеят в домакинството, освен ако не се случи понякога жилището на дегуто по невнимание да се остави отворено. По съвсем друг начин стоят нещата, когато дегу се пускат свободно да се разхождат из стаята.
Другите гризачи и домашните зайчета не представляват опасност за дегуто, птиците – също така, може би с изключение на ревностните папагали, които лошо могат да ги наранят с яките си човки.
По – сложен е въпросът с котките и кучетата, у които при вида на пъргавия гризач избива ловджийският инстинкт. Особено котките проявяват голям интерес към дегуто и понякога с часове седят пред терариума и посягат с лапа към гризачите, когато те се доближат до витрината, като по този начин недвусмислено издават намеренията си. Когато дегу се разхождат из стаята, от съображения за сигурност котката се извежда извън затвореното помещение или обратното. С помощта на заповеди кучетата повече се поддават на дресиране да се въздържат, защото дори игривото посягане на едно кротко куче за дегу може да се окаже смъртоносна хватка. Ето защо не препоръчваме безумно смелите експерименти! Не препоръчваме и събирането на дегу с други дребни животни в обща клетка, дори когато в природата те се срещат в едно и също жизнено пространство.
 |
