|
Буковите гори са несравними по хубост. Високите и стройни дървета радват очите на човека. Те имат гладка или напукана кора. Растат по северните склонове на почти всички наши планини. Разпрострели са се у нас върху площ от около 5 милиона на декара. Това е голямо народно богатство.
Мощните букови дървета достигат на възраст до 300 години. Най-дебелото вековно буково дърво се намира около с. Скобелево, Пловдивски окръг. Обиколката на дънера му е 6,30 м, а височината на стъблото — 40 м. На височина буковете достигат до 50 м, а на дебелина до 2 м. Имат силно .развити странични корени, които са плитки и затова дърветата се повалят при силни ветрове. Короната на дърветата е силно разперена и гъсто обкичена с тъмнозелени овални листа. Те са кожести и по ръбовете си имат косъмчета. Не пропускат слънчевите лъчи и затова в буковите гори има бедна растителност под дърветата. Първите 5—6 години фиданките на бука растат много бавно. Когато дървото достигне своята 60—70-годишна възраст, заедно с разлистването започва и цъфтежът. Мъжките цветове са светлокафяви, топчести ресни с дълга дръжка, а женските — с дебела дръжка. Жълъдчетата са триръбести, с куполка на четири раздела и шоколаденокафяви на цвят. Узряват през октомври. Закрепени са по върховете на клонките. Ядките им са богати на масло, захар и други полезни вещества. Но човек, ако ги яде, се опива, защото те съдържат отровно вещество. При висока температура това вещество се разрушава много бързо, затова жълъдите се ядат печени и се използуват за направа на сладки и пасти. Букът дава плод през 5—7 години. От един декар може да се съберат до 50 кг семена, от които се получава около килограм и половина масло. Буковото дърво е крехко и се обработва леко. Има най-широка употреба за дъски, греди, въглища, катран, киселина и др. Жълъдите са храна за домашните животни. Някои хора ядат прелетните листа, които са приятно кисели на вкус, а други варят каша от листа и млади клонки. Но взети в по-голямо количество каша от листа и клонки, могат да доведат до разстройство. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
