|
Сред поляни с дъх на планински билки, из сенчестите гори на нашите балкани расте яворът. Той изпъква с красотата си е широколистната гора и е възпят в народните песни. Височината му е до 40 м, а дебелината — 1,5 м. Красивите листа са нарязани дълбоко на пет раздела. Те са дълги до 18 см и когато слънцето ги огрее, разливат мека зелена светлина. От долната страна на места са окосмени и изглеждат като посребрени.
През май, след разлистването, по върховете на младите клонки ще забележите дребни, жълтеникави и повиснали в кичури цветове. Лекият горски вятър сам извършва опрашването и осигурява образуването на семената. Семената узряват през септември. Те са снабдени с крилатки, като крилца. Обикновено са свързани по две и крилатките им сключват остър ъгъл. Когато семето узрее и почне да пада, крилцата се завъртат и вятърът може да отнесе семето далеч от дънера, подобно на детска хвърчилка. Корените на явора са големи, разклонени и смучат храна от влажните и богати почви. Централният корен закърнява още в млада възраст на фиданката. Пролетните и есенните студове нанасят големи поражения на дървото. В началото на своя живот яворът расте много бързо и достига до 500 години. В. манастира край гр. Етрополе-има пет вековни явора. Най-високият е 29,5 м с обиколка на дънера 3,75 м. Здраво, еластично и жилаво дървото на явора служи за направа на мебели, фурнир (особено е ценен с рисунки като «птиче око»). Цепи се добре и усилва звука. Затова има широка употреба при производството на различни музикални инструменти. През пролетта от сока може да се правят сиропи и захар. От едно дърво за един ден може да се получи до 18 литра сок. Кората се използува за боядисване на вълната в кафяв цвят. Листата са добър фураж за добитъка. А под своята хладна сянка яворът ни предлага почивка и отмора. Автори: Надежда Меранзова Павел Кръстев Петър Петров Детско албумче - Земиздат 1971г. Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
|