|
Гофъра – какво е това животно! Гофъра е от семейството на лалугерите. Наричат го северният лалугер, той е по-малкият от видовете. Тялото му е оформено за заравяне. Гофъра е кафяв по гърба. Двете очи и уши са малки на големина, заради липсващата нужда от тях. Горните резци и предните нокти са дълги и остри и създадени за копаене. Мускулите на врата ирамената са мощни. Чувствителната си опашка гофъра използва за да управлява своето бързо връщане назад в дупката. Специално приспособяване позволява на гофъра да затваря своите устни зад зъбите, докато копае, за да не гълта пръстта.
Гофъра – какво е това животно! Гофъра е от семейството на лалугерите. Наричат го северният лалугер, той е по-малкият от видовете. Тялото му е оформено за заравяне. Гофъра е кафяв по гърба. Двете очи и уши са малки на големина, заради липсващата нужда от тях. Горните резци и предните нокти са дълги и остри и създадени за копаене. Мускулите на врата ирамената са мощни. Чувствителната си опашка гофъра използва за да управлява своето бързо връщане назад в дупката. Специално приспособяване позволява на гофъра да затваря своите устни зад зъбите, докато копае, за да не гълта пръстта.
Влажните и песъчливи почви са предпочитани от това животно за да си изкопае обширните си систеви от тунели, понякога достигащи 400-500 фута в дължина. Дупките му включват и местата за съхранение на храната, местата за спане (гнездото), тунели за тоалетна и тунели направени докато си търси храна.
Любимите му храни – главно се състоят от растителни компоненти, по специално кореноплодни растения, круши или грудкови растения. Зеленчуците от градината често ги яде само под повърхноста на земята, като изоставя горната част на растението. Понякога гофъра може да издърпа цялото растение под земята в тунела си за хранене, което действие много често се демонстрира в анимационните филми на Уолт Дисни. Излишната храна той пренася в бузите си до складовете, за по дълго съхранение на храната – там си я оставя за черни дни.
Когато дойде времето за развъждане всичко става по тунелите и след около 20 дни, от 4 до 7 малки се пръкват на белият свят и отново всичко става по тунелите на животното. Младите остават с майката докато навършат 2 месеца. И тогава майката ги отблъсква от себе си. Гофърите обикновено живеят самостоятелен живот в дупките си, освен когато дойде размножителният сезон и когато имат малки.
Плътността на популациите на гофърите могат да достигнат солидни числа на около 50 акра място и при благосклонна природна среда и климат. Времето, наличието на храна и наводненията могат да бъдат най-важните признаци за определянето популациите и тяхната смъртност на определено място в естествената им среда на животните.
Язовирите и големите рогати кукумявки вероятно са главните хищници за северния лалугер (гофър) и след това се класират и невестулките, които също взимат своят дял от населенито под тунелите.
Доказателство, че гофъра е подземно животинче, са очевадните тръбопроводи след края на зимата, когато част от почвата се вижда и над земята във вид на тунели. Този земокопач избутва материала извън дупката си. Този цилиндър от почва, който ние виждаме на пролет е оставен от животинче малко по голямо от пинчер.
 |
