|
У нас расте бял и черен бор. Белият бор предпочита по-големите височини в планината — от 500 до 2200 м височина над морето. Стъблото му е право, красиво и стройно. Високо едо50 м и дебело до 1,5 м. Клоните му са разположени на пръстени, по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години. Най-високото и най-дебелото белборово дърво у нас расте в местността Старо село, Смоленски окръг. Обиколката на дънера му на височина на гърдите е 5 м. Високо е 38 м.
Старите дървета имат дебела напукана тъмнокафява кора, а младите борчета — тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда като олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета. При нараняване от ствола на бора изтича смола. Някои я наричат «балсам», т. е. ароматичен сок. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко заболяване. Белият бор е вечнозелен, защото игличките му остават по клончетата до пет години и не опадат всички едновременно в една година. Борът цъфти през април и май. Тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки. Люспите им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената узреят и станат годни за засяване. Те поникват, ако се засеят до три-четири години. Снабдени са с ципесто крилце, което им помага да летят, подети от вятъра, и да се засяват сами. Въздухът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, затова в боровите гори са построени много санаториуми за гръдоболни. Белият бор се използува широко в строителството и медицината. От смолата след химическа преработка се получават масла, терпентин, колофон, катран, а от дървесината — хартия и изкуствени влакна, от които се тъкат платове. Младата кора се използува за щавене на кожи. С борови шишарки вълната се боядисва тъмносиньо. От семената,се получава безир, с който се полират мебелите. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
