|
Напролет, покрай топящите се снегове, започва да цъфти минзухарчето. То расте по припечените ливади и хълмове и цъфти почти едновременно с кокичето. Появява се толкова рано, понеже в подземната му част има натрупана резервна храна, която поддържа растението, докато земята се по-стопли. Едва тогава то започва да смуче сокове от почвата. Подземната част прилича на картофче и се нарича гулийка. Тя е обвита с кафява люспица. От долната си страна има малки коренчета. Този предвестник на пролетта обича слънчевите лъчи и се е нагодил така, че се появява преди гората да е разлистена, преди дърветата и храстите да са хвърлили сянка.
Надземната част на минзухара се състои от тесни и остри листенца,и стръкче; на което стои цвят. Цветовете му са жълти, сини или бели. Поради това някои го делят на пролетен (жълт) и есенен (син, бял) минзухар. Но не бива да се забравя, че синият минзухар се появява и пролетно време. На всеки цвят различаваме цветни листенца, тичинки и плодник. Опрашването се извършва от пчелите и другите насекоми, които посещават минзухарчето, привлечени от красивите му цветове. Ако тичинковият прашец попадне върху плодника, след като растението прецъфти, появява се и плодът, Той е кутийка, пълна с дребни семена. Щом семената узреят, кутийката се разпуква и те се разнасят от вятъра, засяват се сами и от тях поникват нови цветя. След като прецъфти, минзухарът не престава да се храни от почвата и трупа отново резервна храна в грудката. От нея през следващата година пак ще израсте и цъфне нежното растение. Като ранно пролетно цвете минзухарът се засажда в градините и дворовете. Препоръчва се за ранна паша на пчелите. В някои краища на страната използуват цветовете му за боядисване на вълната в жълт цвят! Автори: Надежда Меранзова Павел Кръстев Петър Петров Детско албумче - Земиздат 1971г. Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
|