|
Момината сълза е разпространена по горите, храсталаците и тревистите места, предимно в източната част на страната. Тя е многогодишно растение. Коренищата й са големи. Стъблото е тънко, високо обикновено около 15 см, а цветовете му са на върха. Те са бели и приличат на назъбени камбанки, наредени една над друга. На брой са до 20. Прикрепени са на нежни дръжчици. Издават много приятна миризма. В цветчетата се намират зелен плодник и шест тичинки. Момината сълза цъфти обикновено през май и изисква влажна почва. Листата й са големи, заострени и по тях се забелязват успоредни нишки. Отначало листата са навити на руло и обвиват стъблото в основата. През есента изсъхват и изгниват. Плодовете са малки яркочервени топ-чести ягодки. Съществува поверие, че кървавият им цвят се дължи на това, че момината сълза скърби по заминаващата си есен и затова от сърцето и капе кръв.
Цветето се размножава чрез семена и чрез разделяне и засаждане на коренището. Обича полусенчести и влажни, богати на хранителни вещества почви. Всички части на растението съдържат отровни вещества. Ако човек яде от него, получава главозамайване, пулсът му намалява и може да умре. Момината сълза се употребява в медицината за приготвяне на лекарства, особено за сърдечни болести. От цветовете получават масла за приготвяне на одеколони и парфюми. Берат се по време на най-силния им цъфтеж. Листата също се събират, сушат и използуват за лекарства, но те не са така ценни, както цветовете. Заради приятния аромат и красивия цвят из градините на страната се развъждат най-различни форми от момина сълза. Тя е широко разпространено цвете из парковете и градините. Използува се и за букети. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
