|
Смърчът е иглолистно дърво, което прилича на бора и расте по същите места. У нас се среща по северните склонове на планините. Изисква постоянна влажност на почвата и въздуха. До 15 години расте бавно, а най-бързо — между 40 и 60 години.
Смърчът е право и стройно дърво. Стъблото му е високо до 55 м и дебело до 2 м. Кората на младите стъбла е гладка, сиво зелена, а понякога става сиво кафява и се напуква. Живее до 1200 години. Вековно смърчово дърво у нас расте в местността «Шабаница» край с. Триград, Смолянски окръг. Обиколката на дънера му е 4,10 м, а височината — 50 м. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата и затова при силни бури вятърът го поваля. Короната му прилича на боровата, само че смърчът разпростира клоните си чак до земята, а на бора долните клони изсъхват и се окастрят сами. За окастрянето спомага вятърът. Иглиците на смърча са гъсто наредени по клонките, тънки, тесни и с остри връхчета. Дълги са до 2,5 см. Ако ги прережем напречно, се виждат едно или две каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото от 5 до 12 години. Всяка година едни иглици опадат, а други израстват наново. Иглиците на смърча за разлика от боровите са по-къси. Смърчът цъфти през май—юни. Шишарките му са увиснали надолу. Узряват през октомври. Семената са заострени и имат 4 пъти по-дълго крилце. То образува вдлъбнатина като лъжичка, където е прикрепено семето. Ако семето не се посее до 3 години, не може да поникне. Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето. Дървесината му е мека и лека като на бора. Употребява се също като боровата. От 1 куб, м дървесина се получават 1500 м плат, от които може да се ушият 500 костюма. От младите фиданки се правят елхи на Нова година. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
