|
Още през февруари, дори преди стопяването на снега, се показва зеленото стъбълце на кокичето. Тогава листата на дърветата още не са се развили и слънцето прониква свободно до земята, огрява я и помага на кокичето да цъфне. Отначало две шило видни листа се подават от почвата, като между тях излиза стъбълцето. То завършва с пъпчица. От нея се развива само един цвят.
Той увисва надолу като камбанка; така в него не може да влиза вода и цветчето се предпазва от измръзване. Състои се от 6 листенца — три външни и три вътрешни. Вътрешните листенца са по-малки и зеленикави по ръбчетата. Кокичето има 6 тичинки и плодник, който прилича на тръбица. Цветът има сладък сок, който привлича насекомите. Понеже сокът е в дъното на цветчето, насекомите влизат вътре в него, тичинковият прашец се полепва по тялото им и след това те го пренасят на други цветове. Така става опрашването, след което кокичето завързва плод. Плодът е суха кутийка със семенца. Като узрее, кутийката се разпуква на три и семената се разнасят от вятъра. Ако поради лошо време цветът не даде семена, кокичето не загива, а покарва отново на следващата пролет от подземната си част прилича на лукче и се нарича луковица. В нея се събира резервна храна за през зимата. Покрита е с кафяви люспи, които я предпазват от студ, суша и повреда. Напролет от долната част на луковицата поникват тънки коренчета, а от горната — надземното стъбълце. През есента кокичето увяхва, изгнива и изчезва. Само луковицата остава под земята. Чували ли сте за нивалина? Това е лекарство против една страшна болест — детски паралич. Лекарството се получава от кокичето. Така че освен радостта, която ни доставя първото цвете след лютата зима, като ни подсеща, че иде пролет, то е и много полезно за здравето на човека. А заради хубавите му бели цветове се отглежда в градините и парковете. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
