|
Още през първите дни на пролетта на пазара се появяват апетитните топчести или вретеновидни по форма, розово червени или карминови на цвят репички. Кога ли са успели да се налеят с приятно-лютив сок и да пораснат толкова? Може би са отгледани в парници или оранжерии? — Не! Семената се засяват в края на зимата и само след 4—5 седмици репичките трябва да се вадят от земята — те вече са годни за ядене.
Ако разгледаме растението на репичката, ще видим, че над земята се показват само широки зелени листа, събрани в розетка, а месестият корено-плод е скрит в земята, сякаш за да се запази сочен и крехък. Корено плодите на репичката са дребни и тежат най-много до 60 грама. В зависимост от сорта месестата част на репичката може да бъде снежнобяла, жълтеникава, а понякога и изпъстрена. Репичката е ценен плод, защото съдържа витамин С, толкова нужен на организма, особено рано напролет. Тя съдържа и вещества, които улесняват храносмилането. Известни са няколко сорта репички, но най-много се отглежда у нас ранният сорт Червени с бели опашки. Горната половина на корено плода е червена, а долната половина и опашката — бели. Репичките от този сорт притежават отличен вкус. Цветовете на репичката са бели, розови или червени и са събрани в съцветие. След прецъфтяването им се образуват семена, които са много дребни и събрани в кутийки. Репичките се ценят от всички като един от най-ранните пролетни зеленчуци. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
