|
На кого у нас не са известни сладостта и превъзходният вкус на пъпеша? Кой би се отказал да изяде един резен от този сочен плод с тънък аромат? Пъпешовото растение прилича на диненото, но същевременно се отличава от него по някои белези. Пълзящото му стъбло е зелено на цвят, ръбесто е и достига на дължина най-много до 1,5 метра. Зелените му листа имат сърцевидна форма и са покрити с бели власинки. Главният корен до-стига на дълбочина не повече от 1 метър. В сравнение с динята пъпешовото растение е по-капризно и за отглеждането му са необходими по-големи грижи.
В зависимост от сорта пъпешите притежават различен вкус, форма и цвят. При голямото разнообразие на сортове човек се обърква кой от тях да предпочете. Този ли, чиито плодове имат светлооранжевожълта кора и зеленикаво бяла, сочна и нежна месеста вътрешност, или другия, кората на който е лимонено жълта на цвят, а месестата му част нежна и сочна, със слабо очертаващи се резени?. . . Пъпешите от един сорт достигат едва до 2 кг на тежина, докато от друг тежат до 10 кг и също имат превъзходен вкус. Плодовете от повечето сортове узряват на самото растение и веднага след откъсването им може да се консумират, но има и други, които узряват напълно, известно време след като ги откъснем. Това са зимните пъпеши. Те са прибират от полето през септември-октомври, а може да се ядат чак през декември, януари и дори февруари. Навън вие снежна фъртуна, а ние се гощаваме на топло в къщи със сладък пъпеш! Пъпешите съдържат много захари и имат хранителни и лечебни качества. Те се ядат най-много в прясно състояние, но се използуват и в сладкарската промишленост. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
