|
Кой не би пожелал да утоли жаждата си с резен изстудена диня през жарките летни дни? Всички знаем приятния вкус на динята и нейното освежително действие. Диненото растение има тънки, ръбести и влечащи се стъбла, които сякаш се стремят да заемат колкото се може повече площ, за да осигурят изхранването на едрите плодове. Тези стъбла достигат на дължина до 4 метра. Корените също са дълги. Главният корен отива на дълбочина около един метър, а някои странични са дълги до 4 метра. Само така растението може да си осигури достатъчно хранителни вещества и вода, особено през сушави години. Листата на динята са силно разчленени и зелени, но изглеждат сивкаво зелени, защото са покрити с бял пласт, който ги предпазва от изгаряне. Всичко това осигурява на диненото растение възможност да изхрани плодове, които понякога достигат на тежина до 20 кг.
Динята образува на едно и също растение женски и мъжки цветове с жълта окраска. Първи започват да цъфтят мъжките цветове, които образуват прашец. В момента, когато женските цветове цъфнат, прашецът е узрял и е годен да ги опраши. След като той попадне върху женските цветове, за¬почва образуването на плодовете. Заловени за тънките стъбла с къси дръжки, те усилено смучат хранителни сокове, бързо наедряват и се пълнят със сладък сок. Месестата част на динята е покрита с твърда кора, която в зависимост от сорта бива оцветена от бледозелено до бяло, тъмнозелено до черно, зелено с тъмнозелени шарки. Вътрешната месеста част пък може да бъде на цвят червена, розово червена, жълто оранжева или жълта. На вкус тя е сладка и съдържа много захари, вода и други вещества. Семките се намират в специални гнезда в средата на динята. От дините може да се приготвят сладка и мармалади, но всички предпочитат да ги ядат в прясно състояние. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
