|
От старо време фасулът е бил насъщна храна на българина. Сега той се засажда на. Големи площи в нашата страна. Фасулът бива градински и полски. Стъблото на градинския фасул достига от половин до два метра на дължина в зависимост от сорта. Сортовете с по-високи стъбла се увиват около други растения и предмети. За тази цел в градините, където се отглежда фасулът, се забиват колове.
Коренът на фасула не отива надълбоко в почвата, затова растението се нуждае от много грижи при отглеждането му — поливане, окопаване и др. По корените се развиват голям брой грудки, където живеят бактерии, подпомагащи растежа и развитието на фасула. Листата на фасула се състоят от по три по-малки листчета. Те са разположени спираловидно по стъблото. Цветовете са дребни, събрани по няколко заедно, бели, розови или виолетови. Плодът на фасула е чушка, в която се намират семената. При някои сортове по ръбовете на чушката се развиват жилави влакна, които приличат на конци и са доста неприятни, когато фасулът се яде зелен. Ето защо се предпочитат сортовете, чиито чушки нямат влакна. Семената на фасула (бобените зърна) имат най-разнообразна форма и цвят. Те биват бъбрековидни или кръгли; оцветени са в бяло, жълто, зеленикаво, черно, пъстро. Градинският фасул се бере предимно зелен и се употребява за готвене в прясно състояние или се консервира, за да може да се яде и през зимата. Полският фасул е нисък, достига едва до половин метър. Той не се увива. Бере се само когато зърната в чушките напълно узреят. Това е добре познатият ни зрял боб. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
