|
Правилно подслоняване Както вече споменахме по – горе, предлаганите на пазара клетки за дребни животни не са особено подходящи за отглеждане на дегу в тях. Дънната ваничка от пластмаса подтиква гризачите да удовлетворят върху нея силен гризачески инстинкт. Само за един единствен ден едно мнго усърдно дегу е в състояние да си прегризе по този начин дупка, през която да се измъкне.
Предните зъби на дегуто са толкова здрави, че могат да прегризат дори плексиглас или тънка ламарина, ако се окаже, че има място, което да поддаде.
Донякъде използваеми са единичните клетки за чинчила, които се използват от хората, занимаващи се с развъждане на животни, тъй като тези клетки са с дънна ваничка от метал. Понеже и чинчилата е силен гризач, тези кафези са така направени, че да издържат на яростните и разрушителни нагони на обитателите им. Впрочем те в никой случай не могат да се окачествят като красиви на външен вид. Най – практичното и същевременно приятно за окото решение е терариумът. Стъклото издържа дори на острите зъби на дегуто, предоставя добра видимост към животните и лесно се почиства. Може да се избира между “истински” терариум с плъзгащи се витрини или излязъл от употреба аквариум. Най – голямото преимущество на аквариумите е, че те могат да се вземат на половин цена по – евтино от терариумите. Използваеми са обаче само съвременните изцяло стъклени аквариуми без рамки. При старите рамкови аквариуми стъклата са поставени с кит, съдържащ олово, което може много да навреди на дегуто при неизбежното му изгризване от фугите. Силиконът, с който се залепват стъклата на съдовете без рамки, е безвреден за животните.
Големите плюсове на “истинския” терариум без съмнение са по – добрата вентилация и по – удобното обслужване на животните. Терариумите имат две, обикновено срещуположни, повърхности от много фина, но здрава решетка, което позволява много добра циркулация на въздуха. Напротив, в аквариума лошият въздух се събира на дъното и там във взаимодействие с влагата от урината на животните се създават идеални условия за развитие на гъбични спори и други болестни зародиши. Ето защо при всяко почистване празният “басейн” следва да се продухва с вентилатор или нещо подобно, за да се “изпари” лошият въздух от него.
При отглеждането на дребни животни за предпочитане е достъпът до дома им да бъде не отгоре (както е при аквариума), а отпред, каквато възможност предоставя терариумът с плъзгащи се стъкла. За дегуто, посягащата отгоре ръка, се вписва в схемата “граблива птица”, на което то реагира с бягство или най – малкото се стряска. При подобен начин на отглеждане опитомяването може да продължи по – дълго време! Ето защо идеалното убежище за дегуто е терариумът, какъвто в специализираните магазини се продава за отглеждане на влечуги. За да отглеждаме дегу по подобаващ начин, трябва да им предоставим пространство. Като изходим от стандартните мерки на предлаганите аквариуми и терариуми, най – малкият обем за двойка попраснали дегу е съдът с размери 80х40х40см. При нужда в обиталище с подобни размери може да се намери място и за трето пораснало животно или за малките от едно раждане, докато те станат самостоятелни (но не едновременно и за двете). За отглеждане на максимум пет възрастни дегу заедно с евентуалното поколение се изисква обем от 100х50х50см. Но при условие, че малките се отделят, когато станат на шест седмици, защото иначе става твърде тясно!
Колкото по – голям е терариумът, толкова е по – добре, тъй като обемът дава възможност за много по – атрактивно оборудване и предлага на животните по – голямо пространство за действие. И по – високите съдове могат да се използват, ако се направят съоръжения за катерене. Басейни с дължина на фасадата по – малка от 80см могат да се използват само като временно решение. Избор на подходящо място Дегу са дневни животни, интересуващи се от всичко, което става наоколо им. Тези две качества вече пределят възможностите за избор на място на терариума.
Дегу ще са ви много благодарни, ако поне веднъж на ден жилището им се огрява от слънцето. Те обичат слънчевите бани, като при това се излягат на една страна или даже по гръб. Ето защо поставянето на терариума до източен или западен прозорец е оптимално. Той обаче трябва да е защитен от течение, срещу което и стъклените витрини са безпомощни!
Помещението, което през деня е пусто, например килера, е привлекателно за дегу. Те обичат да наблюдават и да гледат хората от “своето” семейство като на телевизионен екран. (Което не бива да ви подвежда действително да ги държите пред телевизора! За тях високочестотните тонове са неприятни.)
Неподходящи за отглеждане на дегу са помещения, в които много се пуши или се слуша силна музика, както и кухнята, която за чувствителните уши на дегуто се превръща в истинска лудница заради паренията при готвене, тракането на съдовете, трополенето на миялната машина.
Силната горещина, която може да се получи от отоплителни тела или интензивно огряване от слънцето, също така е вредна за животните.
Терариумът не бива да се държи направо на пода, въпреки че така децата имат вероятно по – добър достъп до него. Тогава от гледната точка на животните, пред тях винаги се изправят “великани”, от които те се страхуват и по – трудно се опитомяват. Освен това подът често е доста студен. Правилно е терариумът да се постави върху шкаф или маса с височина около метър.
Когато терариумът е оборудван с тежък декорационен материал, например камъни, той не бива да се поставя направо върху дървото, а да се използва подложка от пенопласт или още по – добре стиропор. В противен случай дори една единствена песъчинка, попаднала между долното стъкло и дървената плоскост, при натоварване може да предизвика толкова силно напрежение, че стъклото ще се счупи. Оборудване на терариума И в тази връзка се налага отново да си припомним естествения начин на живот на дегу, за да отговори на изискванията им.
Дегу живеят на групи, в които понякога може да има и спречквания. Следователно те трябва да имат възможност и за оттегляне.
Дегу рият, копаят, наблюдават от възвишения и се катерят по скали и дебели клони. Те обичат да се къпят в пясъка. Те се крият в подземните бърлоги, където раждат малките си.
Ако тръгнем от последния факт, на първо място ще е необходимо едно скривалище. Дървените гнездилки за папагали нимфи или къщичките за морски свинчета сравнително добре стават за тази цел, но бързо могат да бъдат прегризани. Ето защо по – добре е да направим скривалището от две тухли, върху които поставяме каменна плоча. Каменната надстройка обаче трябва да бъде много добре закрепена, за да не се срути и да убие животните. Един подходящ корен също така може да образува добро скривалище.
Същевременно отвън убежището изпълнява още една роля, то може да служи за наблюдателен пункт. Ако отгоре повърхността му е равна, се открива чудесно място за поставяне на паничка за фураж. Добре е да осигурим и други възможности за катерене под формата на по – големи камъни и по – устойчиви и дебели клони и корени, по които животните ще могат същевременно да задоволяват и инстинкта си за гризане.
Камъните, клоните и корените служат наред с това и като прикрития, когато животните се карат. Ако пясъчникът е постоянно инсталиран в клетката, животните бързо изравят пясъка и той повече не може да изпълнява предназначението си като пясъчна баня. Ето защо по – целесъобразно е за целта да се използва съд, от материал, който не става за гризане, например гледжосана кашпа от глина, с размери позволяващи на едно дегу удобно да се разположи в него. Подобен съд, пълен с пясък, поставяме ежедневно за петнадесет минути в терариума. Това означава, че винаги трябва да сме придвидили достатъчно голямо пространство, свободно от декорационните предмети.
Автоматично се поражда мисълта да отглеждаме дегу направо върху пясък, но тя бързо отпада заради хигиеничните съобръжения и поради голямата тежест. Няма по – подходяща настилка от предлаганата на пазара настилка за дребни животни от рендосани стърготини, която за разлика от пясъка не ожулва стъклата при почистване или риене. Към стърготините се прибавят няколко шепи сено или слама за леговището и терариумът на дегуто вече е оборудван по присъщ начин. Дегу сами се грижат за уюта, като устройват гнездото си според собствените си представи или разместват настилката от един ъгъл в друг – едно превъзходно, но преди всичко естествено занимание за тях. Съдове за храна и вода Зърненият фураж, който служи за основна храна, дегу получават в паничка, също така направена от материал, който не може да се гризе. Пластмасовите съдове са непригодни, тъй като дегу могат да отхапят парченца и да ги преглътнат, което може да доведе до тежки и обикновено смъртоносни вътрешни наранявания. Порцеланът и фаянсът са най – подходящият материал. Паничката следва да е достатъчно стабилна, за да не се преобръща, когато някое дегу се опре или седне на края й. Т.е. не бива да се използват стари подложки за чаши или купички за компот! Докато се хранят, дегу обичат да сядат в паничката за фураж. Ако тя е твърде малка, при това положение се блокира от едно животно и себеподобните му са възпрепятствани да се хранят по същото време. Но тъй като дегу обичат да се хранят в компания, веднага избухва скандал. Това може да се избегне, ако предоставим на животните достатъчно голяма паничка или втора малка съдинка за храна, като първото решение е по – доброто. Много практични се оказаха тежките фаянсови купички с диаметър около 15см. Всичко, което казахме по – горе, с изключение на обема, важи и за паничката за вода, тъй като никое дегу няма да се намърда вътре в паничката, за да пие вода. Недостатъкът на паничките за вода е, че те бързо се зацапват от настилката, изпражненията и урината, така че водата в тях не остава задълго прясна и чиста. Преобръщането на паничката за храна не е чак толкова трагично, докато прекатурената купичка за вода измокря настилката и създава една влажна основа, която не е много благоприятна за здравето на нашето дегу.
Алтернативата на паничката за вода – предлаганата на пазара поилка за дребни животни под формата на шише за биберон – на практика може да се монтира само на решетъчните клетки. Тя не е пригодена за стъклен терариум, тъй като много скоро дегу ще подхванат да гризат шишето и тръбичката за пиене, вследствие на което поилката ще започне да пропуска и ще се постигне същия ефект, както при разлятата паничка за вода. В последна сметка един възможен изход е да не даваме на дегу вода за пиене; повече за това ще говорим по – късно. Препоръчваме да поставяте паничката с фураж на по – високо място, за да не бъде заривана, например на покрива на скривалището. Разбира се, тя трябва да бъде поместена по начин, който не позволява да бъде избутана надолу, защото евентуално може да нарани другото дегу. За зеления фураж не е нужен съд, просто го слагайте върху настилката или на камъка.
 |
