|
През пролетта, под топлите слънчеви лъчи, едрите цветни пъпки на прасковата бързо се разтварят и тогава огромните блокове, засадени с прасковени дървета, се покриват с нежни розово червени цветчета. Уханието им привлича пчелите и те през целия ден прелитат от цвят на цвят, събирайки сладък нектар, с което помагат за опрашване на цветчетата.
След като цветовете прецъфтят, на тяхно място се образуват малки зелени плодчета, които едреят с всеки изминат ден и се наливат със сок. Всяко от тях има кълбеста форма с леко заострено връхче на противоположната на дръжката страна и браздичка отдолу, сякаш там някой е зашил плода. В зависимост от сорта плодовете биват зеленикави или жълти, изпъстрени с червенина. Те са покрити с лек мъх и приличат на кадифени. Зрелите праскови са сочни и сладки, някои леко възкисели, с приятен аромат. В средата на плода се намира голяма костилка, силно набраздена с трапчинки и каналчета, която според сорта се отделя по-лесно или по-трудно от плода. Всички предпочитат прасковите в прясно състояние, но от тях се получават и вкусни компоти, конфитюри, мармалади и сокове. Те се използуват още и за приготвянето на приятни на вкус и много хранителни плодови пюрета за децата. Прасковата е търсен навсякъде плод. България изнася праскови в много страни. Прекрасните плодове прославят нашето овощарство далеч зад граница. В нашата страна прасковените градини заемат големи площи. Най-много ги има в Сливенски и Благоевградски окръг, където се раждат най-едрите и най-хубавите праскови. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
