|
Сливовите дървета са широко разпространени у нас. Те заемат големи площи в овощните градини, има ги почти във всеки селски двор, а често може да ги видим и.наредени като безмълвни стражи от двете страни на шосетата. У нас се отглежда най-много сортът Кюстендилска синя слива. През есента клоните на дърветата от този сорт са отрупани със синкави продълговато-овални плодове. Ако се вгледаме по-добре обаче, ще видим, че те сивеят и изглеждат като да са обилно посипани с прах. Разбира се, плодовете не са напрашени. Това е подобен на восък налеп, който изцяло ги покрива.
Ако изтрием добре една слива, ще видим, че тя е съвсем синя. А щом я разчупим, под тънката кожица ще се покаже жълто зеленикава месеста част. Тя е толкова апетитна на вид, че човек не може да се въздържи да не вкуси този сочен, сладък и приятно възкисел плод. В средата на плода се намира здрава кафява костилка, която пази семето. Освен Кюстендилската слива у нас се срещат още много сортове, които имат жълти или червени, топчести или продълговато-овални плодове, при което месото на някои от тях е меко и воднисто, а на други — по-твърдо и стегнато. Костилката на сливите от някои сортове трудно се отделя от месото. Сливите са най-полезни, когато се ядат в прясно състояние, ала не по-малко вкусни и хранителни са конфитюрът, мармаладът, сладкото, желето и нектарът от сливи. От сушените сливи се приготвя чудесен компот. От дървесината на джанката се прави дървената част на моливите, както и дръжки за ножове. От нея се приготвят и висококачествени дървени въглища. От едно сливово дърво може да се получат средно 50—70 до 150 кг плодове. Сливовото дърво живее до 40—60 години. Автори: Надежда Меранзова Павел Кръстев Петър Петров Детско албумче - Земиздат 1971г. Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
|