|
Къде ли по света не е известно нашето грозде'«Болгар»? В своите едри и сладки кехлибарени зърна то сякаш е събрало лъчите на българското слънце и се търси и предпочита навсякъде по международните пазари. Лозата обича много водата и в стремежа си да достигне влагата в почвата пуска дълги корени, които проникват на голяма дълбочина. Но тя обича и светлината и затова развива дълго няколко метра стъбло и голям брой листа. Тъй като стъблото на лозата е тънко и не може да се крепи само изправено, то притежава специални приспособления — мустачки, с които се закрепва за околните дървета и предмети. При днешното модерно лозарство, с цел да се получи повече плод стъблото на лозата се реже и по този начин се оформят малки, засадени нагъсто лози. В други случаи се създават грамадни лози, наречени асми, които се отглеждат на специални подпори.
Листата на лозата са големи, нарязани и от долната страна покрити с мъх. Плодът на лозата е зърно. В зависимост от сорта зърната имат различна форма и цвят: топчести или продълговати, бели, черни, тъмносини, розови, златистожълти и други. Зърната са събрани в гроздове. Един добре развит л грозд тежи около половин килограм, а една лоза с ниско стъбло може да даде около 15 кг грозде. Известна е една 170-годишна лоза, която заемала 5 декара площ и била подпряна на 60 кола. Обиколката на главното и стъбло била повече от 2 метра. Тази асма давала годишно 10 тона грозде. Гроздето се яде главно в прясно състояние, но от него се получават и различни продукти: вино, сок, сладко, мармалад, сухо грозде (стафиди) и други. То е вкусна и лечебна храна. Децата го обичат най-много. Автори: Надежда Меранзова Павел Кръстев Петър Петров Детско албумче - Земиздат 1971г. Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
|