|
Дюлята се отличава доста от останалите овощни дървета по външния си вид. Тя може да бъде дърво, не по-високо от 5—6 метра, но може да бъде и храст. Кората на стъблото е гладка или слабо грапава, сиво кафеникава на цвят. Листата, младите клонки и плодовете са покрити със сивмъхест налеп, който лесно се избърсва с ръка.
Дюлята цъфти по-късно напролет. Цветовете са едри, бледо розови Те стоят обикновено изправени нагоре, сякаш се страхуват да се наведат, за да не се разсипе сладкият им нектар. Едно дюлево дърво или храст може да изхрани много на брой едри плодове, някои от които тежат до един килограм. По форма те приличат донякъде на круша или ябълка. Жълти са, имат съвсем къса дръжка или изобщо са без дръжка и тогава изглеждат като да са залепени направо за клончетата. Издават силен и приятен аромат. В средата на плода се намират семената. Дюлята е много хранителна. Тя съдържа много плодова захар, сочна е, но е леко кисела или стипчива на вкус, понеже преобладават киселините, които имат освежаващо въздействие. Дюлите се ядат повече преработени, отколкото в прясно състояние. От тях се получава вкусно и ароматно желе, сладко, конфитюр, мармалад и компоти. Витаминозното дюлево пюре се използува за храна на малките деца. Листата на, дюлята се употребяват за боядисване на вълнени прежди. Дюлята е едно от най-ценните овощни дървета. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
