|
Основна храна Поради все още кратката кариера на дегуто като домашно животно на пазара, все още не се предлага специален фураж за дегу. Въпрос на време е, кога производителите на фуражни продукти ще запълнят и тази пазарна ниша. Въпреки всичко можем да купуваме от предлаганите на пазара фуражни смески, ако искаме да предложим на нашите дегу пълноценна основна храна. За целта много подходяща е смес от фураж за морски свинчета и златисти хамстери в съотношение 2:1.
(По отношение на на хранителните си навици дегу са по – близки до морските свинчета, отколкото до златистия хамстер, което впрочем не бива да се привежда като доказателство за по – близкото родство помежду им). От друга страна фуражът за ивичести катерички може да се използва само в минимални количества и то като деликатес; тази смес предимно от ядки и слънчогледово семе съдържа прекалено много мазнини за дегуто.
Фуражната смес може да се обогати с други съставки, които обаче се прибавят винаги в малки количества, например овесени ядки, стафиди или рожкови. Груб фураж В дивата природа дегу поемат големи количества храна, бедна на хранителни вещества, например сухи треви или кори на дървета. В процеса на еволюцията им техният храносмилателен тракт е привикнал на често оскъдната храна. И когато под грижите на човека им се предлага твърде пълноценна храна, те получават усложнения на храносмилането и затлъстяват, което се отразява върху здравословното им състояние и способността им да се размножават. Ето защо дегу винаги се нуждаят от прясно сено като богат на баластни вещества и по – непълноценен т.нар. груб фураж, което те унищожават в огромни количества. Доброто сено мирише ароматно на треви и билки и не вдига прахоляк. Дегу трябва да се хранят само с качествено сено, лошото сено причинява болести и дори смърт на животните. Най – добре е да се купуват малки количества пакетирано сено от зоомагазините или цели бали направо от селяните. При складирането трябва да се внимава сеното да не се навлажнява, за да не загнива и плесенясва. Когато сеното мирише на гнило, то вече не е годно за употреба – даже и като материал за гнездене. При складирането му в мазето или на тавана трябва да се внимава още за наличието на мишки, тъй като мишотините могат да замърсят сеното с болестни причинители. Лесно можем да си спестим продължителното съхраняване на сеното, като купуваме от зоомагазина обичайните малки количества, които бързо се изчерпват и не застояват.
В терариума трудно можем да монтираме хранилка за сено без допълнителна скъпа конструкция. Можем обаче да оставяме сеното в един ъгъл на терариума върху настилката или по камъните и без това една част от него се използва за гнездото и бързо се пренася в скривалището. Дегу са много чисти животни и по правило не замърсяват гнездото с изпражненията си. Пресен фураж Под пресен фураж разбираме плодове, зеленчуци и друга зеленина. Подходящият за дегу асортимент от пресен фураж в голяма степен съответства на този, който е обичаен за морските свинчета. Естествено, пресният фураж може да произхожда и от собствената ни градина. Важно е закупените фуражни продукти основно да се измиват с вода. След това те трябва добре да се изцедят, тъй като не бива да се дават мокри за храна на животните. Фуражът, който сме съхранявали в хладилника, преди да се използва по предназначение, трябва да се затопли до стайна температура.
Подходящи плодове са на първо място ябълките (сладките сортове), бананите и различните гроздовидни плодове (без френско грозде). Богата е палитрата на зеленчуците – моркови, рапица, алабаш, целина, цветно зеле, къдраво зеле, маруля. Можем да предложим на нашите дегу и зелена салата, но поради извънредно силното замърсяване с инсектициди тя трябва да се измива особено старателно и основно. Приемат се и листната маса на морковите и алабаша, а някои дегу ядат дори сурови картофи.
На пазара постоянно се появяват нови сортове плодове и зеленчуци и си струва да поекспериментираме с тях. За обогатяване на менюто могат да способстват и буйнорастящите стайни растения, при положение, че не са отровни. За целта влизат в употреба най – вече хлорофитумът, циперусът и традескаденцията, когато се почистват чрез подкастряне.
Отровни за дегуто са суровият фасул, покълналите картофи и зелените части на картофите.
Поляните и градините също предлагат полезни видове зеленина, но те не бива да са разположени в непосредствена близост до оживени пътища или ниви, третирани с пестициди. Могат да се берат преди всичко треви, живовлек, глухарчета, киселец и малки количества детелина. И тук е валидно предупреждението: Внимание срещу отровни растения (необходимата информация ще намерите в ботаническия справочник за разпознаване). Особена предпазливост се изисква по отношение на есенния минзухар, лудото биле, кучето грозде и дивия магданоз. Преди да пристъпим към експериментите с разнообразни диви растения и евентуално да заложим на карта живота на нашите дегу, по – добре е да посегнем към общоизвестните и познати като ядливи видове. Хранителни добавки и деликатеси Най – съществената хранителна добавка са твърдите хранителни продукти, върху които дегу укротяват гризаческия си инстинкт и по естествен път изхабяват постоянно израстващите предни зъби. За тази цел им се предлага стар твърд черен или типов хляб, кучешки сладкиш или клонки от непръскани овощни дръвчета. Освен това в зоомагазините се предлагат различни видове пръчки за гризане и други подобни за гризачи, които също така са извънредно подходящи. И т,нар. камък за гризачи върши добра работа, като освн това снабдява дегу с минерали.
Не всички дегу приемат животински белтъчини. Например брашнените гъсеници, които почти всички дребни гризачи ядат с удоволствие, не пораждат почти никакъв интерес и се захапват само от любопитство. Дори крехкото фино мляно месо извънредно рядко се удостоява с някакво внимание. По – скоро дегу са склонни да дъвчат парченца изсушени месо, което се съдържа в различините видове храна за кучета.
От друга страна те обичат да прегризват предназначените за кучета ленти за дъвкане от изопната и изсушена биволска или говежда кожа , от която те си преглъщат малки частици.
Шумата от клоните не бива да се отстранява. Отчасти тя се изяжда, но също така се използва за “тапициране” на гнездото. Младите върбови клонки са изключителен деликатес. Те са твърде меки като храна за гризачи, но въпреки това дегу с удоволстви, но въпреки това с удоволствие излапват кората, листата и пъпките му.
Хранителните добавки, които винаги трябва да се поднасят в малки количества, като лакомства, подадени с ръка, могат да способстват за по – бързото опитомяване на дегуто. Подобни лакомства наред със споменатите вече стафиди са преди всичко ядките, особено целите фъстъци (с обвивката), както и сушени или пресни шипки и плодове на калина. И в тази връзка зоомагазините предлагат други алтернативи под формата на вафли за гризачи или киселомлечни бонбони, които се използват най – вече при отглеждане на златисти хамстери.
Много от деликатесите са с високо съдържание на мазнини и по тази причина не бива да се дават в големи количества. Балансираното хранене в съчетание с много движение не позволяват на дегуто да затлъстее – гаранция за това е и разнообразното оборудване на терариума.
Количество на храната Количеството на храната се определя според питателността на хранителните съставки, ет озащо трудно може да се фиксира някаква мярка, която да бъде задължителна. В паничката за храна винаги трябва да има малко основен фураж, но на животните в никакъв случай няма да навреди и един изцяло зеленчуков или плодов ден през седмицата. Основният фураж се досипва едва когато паничката е напълно изпразнена. В противен случай създаваме лоши навици у дегуто, да си подбират само предпочитаните хранителни съставки, като по този начин фуражът не се използва пълноценно.
Също така необходимото количество пресен фураж зависи от това дали даваме на дегуто вода за пиене или не. По правило те ежедневно трябва да получават пресен фураж, като разнообразяването му се подразбира от самосебе си. Дори само снабдяването с витамини е достатъчно основателна причина за това. Вода за пиене Както вече загатнахме при “съдове за храна и вода” снабдяването на дегу с вода за пиене е проблематично, тъй като те бързо замърсяват или преобръщат паничките за вода или прегризват поилките.
Дегу могат да минат и без вода за пиене, дори през целия си живот, ако им се дава достатъчно сочен фураж, който напълно покрива потребността им от влага. Това съответства на естествения им начин на живот по много места на районите, където са разпространени.
Ао не даваме на своите дегу вода за пиене, трябва да им предоставяме такова количество пресен фураж, че след 24 часа от него да е останало известно количество, което обаче незабавно трябва да сде изхвърли, преди да се е развалило. Обикновено за едно животно на ден напълно достатъчни са морков с големината на човешки пръст или четвърт ябълка; през горещите летни дни или сухият въздух в помещенията през зимата се увеличава потребността от влага.
Когато животните получават вода за пиене, сутрин се дават по – малки количества пресен фураж, които до вечерта се излапват. И в този случай вечер трябва да изхвърляме евентуалните останки, преди да започнат да загниват и плесенясват.
Коментари () |
|
|
|
 |
