|
Соята е много ценна като фураж. Отглежда се главно за зърното. По големина то е колкото граховото зърно, но не е зелено, а жълто на цвят. Соята за зърно се прибира, когато е в пълна зрелост. Соята за «зелено изхранване» (или за сено) се прибира, когато растението е в пълен цъфтеж. Поливането по време на растежа е много необходимо. То удвоява получените добиви. Обикновено се извършват три поливки: първата поливка — преди цъфтенето, втората поливка — по време на цъфтенето, третата поливка — след цъфтенето.
Преди години добивите на соево зърно у нас са били много ниски — под 100 кг на декар. Сега се внесоха нови сортове соя, от които се получава над 180—200 кг зърно от декар. Добивът на зелена маса, получаван от основните сортове, е също по-голям. От декар се получават по 1500—2000 кг зелена маса, а понякога и повече. Понякога засяват соята в смес царевица. От такива смесени посеви се получават над 5000 кг зелена маса, която има висока хранителност и се яде с охота от животните. В последно време учените откриха, че соята съдържа много ценни хранителни вещества, необходими за правилния и бърз растеж на животните. Затова соевото брашно се включва в почти всички приготвяни фуражни смески, с които се хранят или угояват младите животни. Много добре се отразява храненето със соя или соев шрот (преработено и пресувано соево зърно) на телетата, агнетата, прасетата и на слабите или преболедували животни. Площите, засявани със соя, у нас са сравнително малко. Необходимо е те непрекъснато да се увеличават. При правилно отглеждане и грижи (торене, поливане) добивите могат да достигнат до 250—300 кг зърно и над 3000 кг зелена маса. Соята е растение, което богато се отплаща за грижите по него. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
