|
Кое дете у нас не познава онова чудно растение, което като прилежен астроном следи движението па слънцето през целия ден? Сутрин неговите цветове са обърнати на изток, а вечер — на запад. И така неуморно, докато прецъфтят. После растението застава неподвижно. Този астроном е слънчогледът — най-ценното маслодайно растение у нас и по света. Неговата родина е Мексико. В Европа е пренесен за пръв път през 1510 година в Мадрид— Испания.
Стъблото на слънчогледа е високо колкото стъблото на царевицата. То е дебело, изпълнено е със сърцевина и е много здраво. Цялото растение е покрито с груби, къси и остри космици. Листата са едри и сърцевидни. Съцветието на слънчогледа е едро и красиво и се нарича пита или кошничка. В питата са събрани голям брой оранжево жълти цветчета. След прецъфтява-нето им се образуват семена, всяко от които се намира в отделно гнездо, а цялата пита прилича на красива мозайка. Слънчогледовите семки се състоят от ядка и твърда обвивка, наречена шлюпка, която пази ядката. В зависи¬мост от сорта шлюпките биват различно оцветени. Столетия наред слънчогледът бил отглеждан в Европа — Испания, Франция, Италия, Англия — като декоративно растение, заради красивите му цветове. През 18 век той стига и до Русия. На руския селянин Бокерьов му хрумнало да използува мазнината на слънчогледовото семе, измайсторил ръчна преса и започнал да произвежда масло. Така през 1829 г. слънчогледът се превърнал от красиво цвете в полезно за човека растение. Оттогава насам от слънчогледовите семена се получава слънчогледовото масло или олиото, което е много хранително. То е главната мазнина за нашата кухня. Стъблата и питите на растението се използуват за фураж на добитъка. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
