|
Ечемикът има голямо значение като храна на животните. От зърнените култури, отглеждани у нас, той заема трето место по значение (след пшеницата и царевицата). От него се получават добри добиви — от 250 до 450 кг на декар. Отглежда се из цялата страна, и в най-засушливите райони, където добивът рядко спада до 200 кг в най-неблагоприятните години.
Корените на растението са сравнително слаби и проникват в почвата на дълбочина до десет сантиметра. Стъблото е тънко и завършва с клас, в който се намират семената. Зърното прилича на пшениченото, но е по-тънко и дълго от него. По цвят също се различават. Пшениченото зърно е златистожълто, а ечемичното — жълто сиво, със синкав оттенък. Ечемикът се сее през пролетта или през есента. Най-подходящото време за засяването на есенния ечемик е втората половина на месец септември,.. Такъв посев пониква още през есента, вкоренява се добре и издържа на зимните студове. Обича топлината и през пролетта при 14—15 градуса над нулата започва бързо да расте. Понася сушата, но ако се напоява, дава много по-високи добиви. Засяването на ечемика у нас става главно с машини. Те хвърлят семената на редове и затова се наричат редосеялки. За засяването на един декар с ечемик редосеялката разходва 16—18 кг зърно. Това се нарича посевна норма. Когато ечемикът се развие напълно и зърната станат твърди като восък, той трябва да се прибере веднага. Това се нарича «восъчна зрелост». Тя не трябва да се изпуска, защото, ако се закъснее, зърната се оронват и добивът намалява. Ечемикът се жъне също с машини. Преди двадесет и пет години се е жънал на ръка — със сърп. Това е било много трудна работа. Сега един комбайн замества 100 души жътвари. И трудът е лек, и добивите са по-високи Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
