|
Настъпи ли лятото, по безкрайните кооперативни блокове зашумява узрялата пшеница. И най-слабият полъх на вятъра разлюлява тънките стабълца и житните ниви се превръщат сякаш в леко развълнувана морска шир. Пшеницата се засява през есента. Напролет израства стъблото. То е тънко, кухо, с малки плътни възли, които го правят по-здраво и устойчиво. На височина достига до метър и половина. Всяко стъбло носи клас, няколко пъти по-тежък от него. Само в един клас може да се наброят до 80 житни зърна. Зърната са продълговати, издути от едната страна и с браздичка от другата. Отначало те са зелени и съдържат млечен сок, а след като узреят, придобиват златист цвят.
Преди още зърното да е напълно узряло из пшеничените блокове навлизат комбайните, които жънат и вършеят житото. Златното зърно се извозва с камиони. Най-едрите здрави зърна се отделят за засяване, останалите се смилат на брашно. От пшениченото брашно се приготвя вкусен бял хляб, който никога не липсва от трапезата ни. Колко много житни зърна е трябвало да се смелят на брашно, за да се получи един само хляб със зачервена кора и с мека средна част, осеяна с малки дупчици! От пшеничено брашно се приготвят още апетитните банички, кифли, гевреци и най-различни сладкиши; макароните и фидето, което се слага в супата; юфката, любима закуска на децата. Грисът, от който се прави вкусна грис-халва, също се произвежда от пшеничените зърна. От стъблата пък може да се получи хартия, от която се правят тетрадките, учебниците и детските книжки с приказки. Всяка година у нас се засяват големи площи с пшеница, главно в Старозагорското поле, Дунавската равнина и Добруджа. Добруджанската равнина с право се нарича «житница на България». Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
