|
Царевицата е чуждоземно растение. Тя е пренесена в Европа и България преди няколко столетия, след откриването на Америка. Царевичното растение достига на височина повече от човешки ръст. Стъблото е дебело и здраво. По него има много възли, от които излизат дълги и широки мечовидни листа. На върха на стъблото има разклонена метлица с малки цветчета. Те са мъжки и техният прашец опрашва женските цветове, представляващи два или три кочана, израснали в пазвите на листата. Всеки кочан е плътно обвит с тънки жилави листа. Когато от върха на кочана излязат нежни свило подобни нишки, женските цветове са цъфнали. Сега с помощта на вятъра прашецът попада по лепкавите връхчета на нишките и ги опрашва. След това в кочаните се образуват жълточервени или бели лъскави зърна — семената на царевицата. Царевицата се бере, след като свилата изсъхне и цялото растение пожълтее.
Няма друго културно растение у нас, от което да се получават толкова много продукти, както от царевицата. Колко вкусни са само варената царевица и снежнобелите пуканки! От царевичното брашно се приготвя хляб и каша, наречена качамак или мамалига. От царевицата се произвежда растително масло — маргарин, което не отстъпва по вкус на кравето масло, а също така и нишесте за десерти. В индустрията от различните части на царевичното растение се изработват спирт, хартия, пластмаси; каучук, от който се правят автомобилни гуми; изкуствени влакна, от които се тъкат платове за дрехи; различни лекарства. Зърното, стъблото и листата на царевицата са отлична храна за добитъка. Царевицата е второто по значение житно растение у нас и с нея се засяват големи площи, от които се получават високи добиви. Автори: Надежда Меранзова Павел Кръстев Петър Петров Детско албумче - Земиздат 1971г. Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
|