|
Златистият хамстер (Mesocricetus auratus) спада към сем. Хомякоподобни (Cricetidae). За първи път зоолозите узнали за съществуването на този гризач през 1839 г. След това обаче в продължение на почти едно столетие на никой не се удало отново да го открие. Много учени вече го отнасяли към изчезналите видове животни. Едва през 1930 г. съвсем неочаквано край гр. Халеба (Сирия) открили колония от този малък гризач, който водел скрит начин на живот и се срещал твърде рядко.
По името на страната, в която го открили, първоначално го нарекли сирийски хамстер. В Лондон били доставени едно мъжко и две женски животни. Развъдили ги като интересни „живи изкопаеми" форми. Никой не предполагал, че за кратко време хамстерът ще стане желан обитател на живия кът като любимо декоративно и ценно лабораторно животно. Тогава той получил и окончателното си име — златист хамстер (от англ. голдхамстер). Този дребен гризач е по-малък от плъх и по-голям от мишка, но за разлика от тях опашката му е къса — само 0,5 см. В далечно родство е с обикновения европейски хомяк, който в диво състояние се среща и в нашата страна, но няма опитомени представители. Масовото му развъждане през последното десетилетие из целия свят доведе до появата на няколко интересни мутантни форми, от които чрез целенасочено селекциониране са получени вече няколко породи:
Обикновен златист хамстер — с природно оцветяване, което е златистожълто, на гърба по-тъмно, а на гърдите и корема — бяло. Очите са черни (фиг. 1).
2 Албиносен хамстер - албиносна форма, която е със снежнобяла козина, тъмни уши и розово-червени очи.
3 Черен хамстер - черна космена покривка, понякога с малко бяло петно на гърдите. Очите са черни (фиг. 2).
4 Ангорски хамстер - изключително красив, с дълга, мека, коприненоподобна лъскава космена покривка, която има приятен пастелен бежовожълто-розов, бял или черен цвят.
Отглеждане. Хамстерът изисква сухо и топло помещение, за предпочитане отделно от други животни. Желателно е температурата в помещението да бъде 20 —24°С. Трябва да се знае, че той понася по-добре по-ниските, отколкото високите температури, които, съчетани с ниска влажност, му се отразяват неблагоприятно. В природни условия хамстерът прави дупки с ходове, в които живее, и е приспособен към висока влажност. Отглежда се поединично или групово. Поставени в една клетка, женските по-често се бият помежду си в сравнение с мъжките. Обикновено животни от едно котило могат да се отглеждат по-дълго време заедно, отколкото животни от различни котила. Най-често хамстерът се настанява в стъклен аквариум, захлупен с мрежест капак, или в решетъчен метален кафез (фиг. 3), но в никакъв случай в дървена или картонена кутия, която бързо прегризва. Поради това в клетките винаги трябва да има дървени пръчки, с които да си изостря зъбите. В аквариума или клетката може да се постави въртящо се колело, което е любимо заниманиетен пастелен бежовожълто-розов, бял или черен цвят.
Отглеждане. Хамстерът изисква сухо и топло помещение, за предпочитане отделно от други животни. Желателно е температурата в помещението да бъде 20 —24°С. Трябва да се знае, че той понася по-добре по-ниските, отколкото високите температури, които, съчетани с ниска влажност, му се отразяват неблагоприятно. В природни условия хамстерът прави дупки с ходове, в които живее, и е приспособен към висока влажност. Отглежда се поединично или групово. Поставени в една клетка, женските по-често се бият помежду си в сравнение с мъжките. Обикновено животни от едно котило могат да се отглеждат по-дълго време заедно, отколкото животни от различни котила. Най-често хамстерът се настанява в стъклен аквариум, захлупен с мрежест капак, или в решетъчен метален кафез (фиг. 3), но в никакъв случай в дървена или картонена кутия, която бързо прегризва. Поради това в клетките винаги трябва да има дървени пръчки, с които да си изостря зъбите. В аквариума или клетката може да се постави въртящо се колело, което е любимо занимание на хамстера. То му осигурява активни движения, добро здравословно състояние и забавно поведение. Постелният материал трябва да бъде от мека материя (талаш), за да не се нараняват животните. Клетките се почистват 2 пъти седмично.
Хранене. Хамстерът предпочита зърнените храни (овес, ечемик, жито, слънчоглед и др.). Обича кореноплодй (моркови, цвекло) и накиснат хляб в прясно или кисело мляко. Яде и варено месо и насекоми (щурци, скакалци, мухи, бръмбари, брашнени червеи и др.). С удоволствие поема трева, марули, салата, листа от глухарче и различни плодове. Преди настъпване на зимния период хамстерите складират големи запаси от храни в единия край на клетката, където ги заравят в талаша. Там ги примъкват чрез обемистите си симетрично разположени странични бузести торбички, които се издуват от набитата в тях храна.
Размножаване. Хамстерът достига полова зрелост сравнително рано — на 1 — 1 1/2-месечна възраст, поради което малките след отбиването трябва незабавно да бъдат разделени по пол. Ранното заплождане на хамстерите се отразява неблагоприятно върху телесното им развитие и намалява размножителните им възможности. Правилно е те да се използуват за развъждане едва когато навършат 2-месечна възраст. Бременността продължава само 16— 17 дни, като се раждат 6 — 9 (рядко повече) голи, слепи и безпомощни малки. Бозайният им период продължава 20 — 24 дни, след което стават самостоятелни. Малките се окосмяват на 7-ия —8-ия ден, а проглеждат на 9 —10-дневна възраст. Майката още на първата седмица ги подхранва и с друга храна освен с мляко. Препоръчва се няколко дни преди раждането мъжкият да се отдели от клетката, тъй като понякога проявява канибализъм (изяжда новородените хамстерчета). Те не трябва да се пипат с ръка по време на бозайния период, тъй като и майката може да ги умъртви, подушвайки чужда миризма. Едва когато преминат на са мостоятелно хранене и се отделят в друга клетка, вече може да се вземат често в ръка (дори е за препоръчване), за да привикнат с човешката ласка, и тогава те до края на живота си не хапят. Внимава се обаче да не им се причини болка, тъй като инстинктивно могат да използуват острите си зъби.
Хамстерът се различава физиологично от другите декоративни животни. През зимата в природата, когато намалява светлинният ден и спада околната температура, той изпада в състояние на зимен сън (хибернация) (фиг. 4). По време на зимния сън пулсът му
Хамстер, изпаднал в състояние на зимен сън, и неговото гнездо в природата спада до 6 удара в минута (нормалният пулс е от 200 до 300 удара за 1 мин), а дишането спира в продължение на няколко минути, последвано от няколко дълбоки вдишвания. При отглеждане у дома през зимата при температура над 20°С хамстерът обикновено не заспива.
Хамстерът по природа е доверчиво животно и лесно привиква с човека. Може да се пуска свободно из стаята, но винаги под контрол, тъй като все пак е гризач и може да направи някоя пакост, например да прегризе мебелите. Продължителността на живота му е 2 — 3 години.
Д-р ВЕСЕЛИН МЛАДЕНОВ ДЕНКОВ
доц, к.б.н.ЯНАКИ НИКОЛОВ КАРАДЖОВ
 |
