|
Морското свинче (Cavia porcellus) спада към сем. Свинчета (Cavidae). Негова родина е Южна Америка, където обитава и днес в диво състояние долините на Андите. Още преди 4000 години този кротък гризач е бил напълно одомашнен от древните инки, които го използували за храна. През XVI век холандски мореплаватели са го пренесли в одомашнено състояние от Перу в Европа. Но защо това интересно добродушно животинче било наречено морско свинче, въпреки че няма нищо общо нито с морето, нито със свинете? Очевидно първата част на името е взаимствана от факта, че този гризач е бил пренесен през морето (поради това по-правилно би било да се нарича презморско), а втората част може би е получило от свинеподобните пискания, които морското свинче издава при уплаха и глад.
Днес морското свинче е много разпространено из целия свят като декоративно и най-вече като лабораторно животно за медико-биологични опити. Оцветяването на природните популации варира от сиво до ръждивокафеникаво, а при одомашненото морско свинче е много разнообразно в резултат на продължителна селекционна работа. В зависимост от цвета и дължината на косъма се различават следните основни породи морски свинчета: 1. Албиносна — чисто бели, без никакво цветно петно, с розово-червени очи. От албиносната порода се срещат късокосмести, а също и по-дългокосмести — къдрави, които са много красиви. 2. Хималайска — с бял цвят на космената покривка. Краят на ушите, муцуната и кра четата са тъмнокафяви, очите им са тъмни. Женските се отличават с висока плодовитост. Новородените са съвършено бели и придобиват характерно оцветяване към 4-тия —5-ия месец. 3. Холандска — късокосмести, трицветни (бяло, кафяво, черно) с лъскав добре пригладен косъм. Имат бърз растеж и добра плодовитост. Не са взискателни към условията на средата и не са злонравни. 4. Агути. Името са получили поради сходството си със ситно петнистото златистокафяво оцветяване на южноамериканския зайцеподобен гризач агути (Dasyprocta aguti. Различават се златистокафяви и сребристосини свинчета. Размножават се добре и са устойчиви към неблагоприятните въздействия на околната среда. Женските имат висока млечност. 5. Костенуркова — трицветни с бели, жълто-кафяви и черни петна, разположени двустранно симетрично. 6. Розетчести. Наричат се така, защото космената им покривка е къдрава, във вид на розетки подобно на цвете. Обикновено са черни, бели, кафяви или комбинирани. Те са много красиви, но са чувствителни към заболявания. Имат ниски възпрризводителни възможности. 7. Ангорска — дългокосмести, едноцветни и многоцветни. Косъмът им е гъст и дълъг, но е много твърд, поради което не е подходящ за прежда. Космената покривка закрива главата и подобно на наметало обхваща цялото тяло. За лабораторни цели не се използуват, но представляват голям интерес като декоративни животни, рязко отличаващи се от другите породи. 8. Перуанска месна. Това е най-едрата порода морски свинчета. Възрастните индивиди достигат повече от 2 кг маса, а 3-месечните — 700 — 800 г. Използуват се за получаване на месо (сега в Перу се получават 16 000 т месо от морски свинчета). Отглеждане. Морските свинчета се отглеждат в сухи, проветриви помещения с оптимална температура 18 —21°С. Колебанията на температурата и особено спадането й под 18°С нарушават ритъма на половия цикъл. Морските свинчета са особено чувствителни към високата влажност на въздуха и повишените концентрации на амоняк. Влажността не трябва да надвишава 60 %. Обикновено морските свинчета се отглеждат в дървени или метални етажни клетки с размери 70/50/40 см, без да се поставя вътре сандъче. Могат да бъдат използувани и етажни клетки с подвижни мрежести дъна с дупки на мрежата 10—13 мм. Под дъната се монтира тава, в която се събират изпражненията и урината. Подходящи са и етажните клетки с цяло дървено дъно или дървена скара (фиг. 11). В зависимост от броя на животните в семейството се определя и размерът на клетката. За 4—5 женски и един мъжки се използуват клетки с подова площ от 630 до 650 см2, като максималният брой на морските свинчета е 10 на 1 м2. За постеля се използуват сено, слама или талаш. Клетките трябва да се почистват два пъти седмично. Хранене. Най-добре е да се използува концентрирана брикетирана смеска, която съдържа всички необходими хранителни съставки. Към нея задължително се добавят зеленчуци, съдържащи витамин С (през зимата моркови, а през лятото — люцерна, детелина, маруля, трева и др.), тъй като морското свинче е особено чувствително към недостиг на този витамин. При липса на брикетирана храна в ежедневната дажба се включват: овес — 35 г, пшеничени трици или царевично брашно —Юг, моркови — 100 г, зелени сочни храни — 200 г, слама — 40 г, готварска сол — 0,1 г. Може да се дават още хляб, варен картоф, зеле, цвекло и др. При достатъчно количество сочни фуражи водата се ограничава. Размножаване. Морските свинчета се използуват за разплод най-много до 4 —5-годишна възраст. За развъждане се подбират здрави, жизнени женски, навършили 5 — 6 месеца, и с 1/2 — 1 месец по-възрастен мъжки, въпреки че половата им зрелост настъпва още на 3-месечна възраст. Разгонването (еструсът) при женските се повтаря всеки 15 — 17 дни и трае 24 ч. Половият цикъл следва ритмично (един след друг) независимо от годишните времена и сезони. Само през време на разгонването влагалището се открива и е възможно оплождането. След 60 —68-дневна бременност женската ражда 1—5 малки (най-често 2 — 3). Бременността се повлиява съществено от броя на новородените — при голям брой новородени (5 и повече) е от 59 до 68 дни, а при 1—2 новородени може да достигне дори 72 дни. Женските раждат годишно 2—4 пъти както през деня, така и през нощта. Раждането продължава около 1 час. Новородените са покрити с козина и веднага след раждането отварят очи и следват майка си. Те се раждат със зъби и самостоятелно могат да се хранят, но се нуждаят и от майчино мляко. Още на 3-тия ден след раждането започват да поемат твърд фураж. Бозайният период продължава около 15 — 20 дни. Малките се отбиват след 3-седмична възраст, когато достигнат маса 160—180 г. Морските свинчета са много чисти, кротки, с незлобив нрав и много подвижни, поради което са желани обитатели на живия кът. Могат да се отглеждат през лятото и на двора (фиг. 12) или в ограден слънчев алпинеум, при което са интересен обект на наблюдение. Те не хапят, поради което могат спокойно да се поверяват в ръцете на децата. При добро и правилно отглеждане морските свинчета живеят 8 — 9 години, а понякога и повече. Д-р ВЕСЕЛИН МЛАДЕНОВ ДЕНКОВ доц, к.б.н.ЯНАКИ НИКОЛОВ КАРАДЖОВ
 |
