|
Бялата мишка произхожда от домашната мишка (Mus musculus) и принадлежи към сем. Мишеподобни (Muridae). Първи японците и китайците в края на XVIII век опитомили домашната мишка, като от природната окраска (от сиво-кафяво до черно) успели да получат бяла албиносна форма с розово-червени очи. С декоративна цел чрез селекция те създали дори няколко породи.
1. Танцуващи японски мишки, които изпълнявали забавни акробатични кръгови и манежни движения вследствие на вроден дефект (засягане на равновесно-слухов нерв). 2. Пеещи мишки, които издавали често високо цвърчене, донякъде наподобяващо чуруликане на пойни птички. В Европа опитомената мишка се появява в началото на XIX век, когато станало модно да се отглеждат в богатите домове красивите опашати албиноси с червени очи. От този период датират и първите съобщения за отглеждане и развъждане на бели мишки от редица европейски зоолози за проучване на разнообразни характерни черти и свойства, въз основа на които се опитвали да тълкуват наследствените им качества. Тяхната изключителна жизнеспособност, склонност към опитомяване, всеядност, висока плодовитост и възприемчивост към много видове инфекции били оценени високо и те навлезли масово в медико-биологичния експеримент. Днес близо 70 % от използуваните лабораторни животни за опити са мишки. Отглеждане. Мишките се отглеждат в топли, сухи и светли помещения с добра вентилация, защитени от диви гризачи, насекоми и кърлежи. Влажността не трябва да надвишава 60 %. Резките промени на температурата и наличието на течение се отразяват неблагоприятно и често стават причина за сериозни неблагополучия. Най-подходяща температура за отглеждане и развъждане на мишките е 20 — 23°С. Светлинният режим, регулиран на 12 часа ден и 12 часа нощ, е най-подходящ за малките гризачи. Вентилацията в помещенията трябва да осигурява 8 — 15 пъти обмен на въздуха в час, който е необходимо да бъде филтриран и затоплен. Мишките се отглеждат в клетки, които могат да бъдат направени от дърво, метал, стъкло, плексиглас или пластмасови материи (фиг. 14). Размерите на клетките са следните: за група от 15 — 20 мишки — 50/40/16 см; за 5 мишки — 40/25/16 см, и за 2 мишки — 25/17/13 см. Капакът на клетката трябва да е от неръждаема стоманена тел. За повишаване хигиената на храненето хранилката се конструира в самия капак, като до нея е предвидено място и за поилка. За постеля може да се използуват дървени стърготини и талаш, безосилеста слама, сено, мъх, ленти от хартия и др. При малък брой мишки може да се използуват декоративни кафези (фиг. 15). Клетките трябва да се чистят два пъти седмично. Клетките се нареждат на специални метални станоци, за предпочитане на колелца, за да могат да се преместват при почистване. Хранене. То е от голямо значение за доброто развитие и нормалното протичане на бременността и бозайния период. У нас във фуражните заводи се произвежда специална гранулирана храна за мишки, която съдържа всички необходими хранителни съставки, витамини и минерални вещества. При липса на гранулиран фураж може да се използува следната рецепта за приготвяне на дневна дажба: пшеничено брашно — 30 г; царевично брашно — 25 г; ечемично брашно — 8 г; месно брашно — 7 г; цвеклова мелдса — 5,2 г; обезмаслено мляко на прах — 5 г; слънчогледово кюспе — 5 г; овесени ядки — 5 г; люцерново брашно — 4 г; рибено брашно — 2 г; суха бирена мая — 2 г; рибено масло — 0,8 г; костно брашно — 0,5 г; сол — 0,5 г. От тази смеска се омесват питки, които се изпичат. Един път седмично се препоръчва даване на филия бял хляб, намазана с рибено масло. Вода се дава на воля. Размножаване. Половата зрелост на мишките настъпва на 30-ия —35-ия ден след раждането. За да се получи обаче здраво и жизнено поколение, семействата трябва да се комплектуват при навършване на 2 — 3-месечна възраст. Съществуват два основни метода на развъждане: инбреден (близкородствено) и рандомбреден (обикновено). При рандомбредното развъждане семействата се състоят от 1 мъжки и 4 —5 женски, като женските раждат малките си в общата клетка. Този метод на развъждане е интензивен, женските се използуват за 6 —7 раждания, след което отглеждането на женските с развъдна цел е икономически неизгодно поради намаляване броя и жизнеността на родените малки. Съществува и друг вариант на рандомбредното развъждане, при който бременната женска се отделя в друга клетка сама или с няколко бременни, които раждат и отглеждат малките си заедно. При инбредното развъждане на 1 мъжки се поставят 1—2 женски, които са в близки роднински връзки. Половият цикъл при мишката преминава през 4 стадия (покой — 50 — 60 ч, преходен — 12 ч, еструс — 6 — 18 ч, възстановяване — 24 — 30 ч) и продължава около 5 дни. Овулацията настъпва спонтанно 2 — 3 часа след началото на еструса. Еструсът след раждането настъпва обикновено в първите 48 часа (най-често между 14-ия —18-ия час). Бременността при мишките продължава средно 19 — 21 дни. Броят на новородените варира между 2 — 12 (най-често 4 — 8), като средният се увеличава от 2-рото — 3-тото раждане и достига своя максимум при 4-тото раждане, след което постепенно намалява. Обикновено мишките раждат нощно време и по-рядко през деня, като раждането продължава 20 — 35 мин. Новородената мишка в първия момент остава неподвижна около 1 мин преди да се раздвижи и издаде звук. Нейното дишане става нормално след няколко минути. Новородените са със затворени очи и уши. Нормално те бозаят 21 — 35 дни, като майката ги кърми на всеки 40 — 55 мин. За една година една женска мишка ражда 6 — 8 поколения. Мишките живеят средно 2 — 2,5 години, а плодовитият период е от 12-до 15-месечна възраст. Д-р ВЕСЕЛИН МЛАДЕНОВ ДЕНКОВ
доц, к.б.н.ЯНАКИ НИКОЛОВ КАРАДЖОВ
 |
