|
Мини мишката Micromys minutus е най-дребният представител на сем. Мишеподобни Разпространена е на Азиатския и Европейския континент (вкл. България), където обитава високо тревисти ливади, буренясали влажни места, редки храсти, обработваеми площи и житни посеви. През есенно-зимния период се заселва в купи сено и слама.
Това симпатично, изключително ловко и подвижно миниатюрно мишле достига на дължина 6 — 7 см, като опашката е още толкова дълга и служи за спомагателен орган за захващане при катерене по тънките стъбла и клонки (фиг. 16). Муцунката е къса и затъпена, очите са тъмни, малки и изразителни, а ушите са закръглени, малки. Обагрена е на гърба и странично в охреножълто до охренокафяво, а на шията и корема — в бяло. През последните години минутката стана модно декоративно животно в много страни и все по-често намира място в домашния зоокът поради интересните поведенчески реакции — забавни акробатични изпълнения, ловко катерене и слизане по невероятно тънки стъбълца. Освен това хванатите от природата мини мишлета лесно се опитомяват и привикват с човека. Нещо повече — в природата те живеят до 1,5 години, докато на затворено — 2 — 4 години. Отглеждане. Най-добре мини мишките се чувствуват в малка, висока металнорешетъчна или плексигласова волиера (фиг. 17), в която се поставят клонки, където изграждат майсторски кълбообразно гнездо (фиг. 18), подобно на някои видове птички. За целта е необходимо да се предостави материал за построяване на „архитектурния проект" на мини мишките (сламки, тревички, меки листа и др.). На дъното се поставя талаш, но още по-добре торф, който е хигроскопичен и поглъща течните екскременти, премахвайки техния мирис. Постелята трябва да се подменя 2—3 пъти месечно в зависимост от броя на мишлетата. Мини мишките обичат чистотата — много внимание отделят на „тоалета" си, облизвайки се буквално от носа до края на опашката всекидневно. Хранене. Обичат семена на различни треви, бобови и житни растения (просо, овес, ечемик, пшеница, ориз и др.). Не се отказват от залчета хляб, мляко, зеленчуци и плодове. Любима храна са различни дребни насекоми (мухи, бръмбарчета и др.) Задължително се поставя поилка с вода, която се сменя 2 пъти дневно. Размножаване. Полова зрелост мини мишките достигат на 6-седмична възраст. Бременността на женската продължава 21 дни, като ражда 6 — 8 голи и със затворени очи малки, които проглеждат на 9-ия ден. Бозайният период продължава 2 седмици, след което започват да се хранят от общата храна. В природата женската ражда 3 — 4 пъти годишно, а в домашни условия — двойно. Мини мишките са изключително интересен обект за наблюдение. Те изпълняват изумително ловки и грациозни движения по клонките, в които освен крачетата включват и опашката си за захващане, като дори акробатично увисват за момент изцяло на нея подобно на малките видове маймунки. Д-р ВЕСЕЛИН МЛАДЕНОВ ДЕНКОВ
доц, к.б.н.ЯНАКИ НИКОЛОВ КАРАДЖОВ
 |
