|
(ЛЕШНИЧАРКА) Лешниковият сънливец (Muscardinus avellanarius) спада към сем. Сънливци (Gliridae), от което той е най-дребният представител (с големина колкото мишка), но е с по-голяма и рунтава опашка (60—65 см). Това животно с изразителни черни големи очи напомня външно екзотичните лемури, но в миниатюрен вид (фиг. 24). Гърбът е с жълтеникавокафяв кадифен оттенък, гърдите и шията са кремави, коремът — светложълт, а страните на тялото — сиви. Пръстите са бели. Опашката е добре окосмена, отгоре е кафява, а отдолу — бледожълтеникава. Името си е получил от любимата си храна — лешници, от които трупа запаси. В природата обитава предимно лесковите храсталаци, където изкусно си прави кълбовидни гнезда от фини листа, трева, мъх, влакна и косми в основата на чаталести клони, на височина 1 — 2 м от земята.
За жилище използува изоставени птичи гнезда или дървесни хралупи в широколистните гори. Понякога се настанява и в поставени от човека къщички за полезни птици. Това симпатично животно се улавя с капан. В никакъв случай не трябва да се хваща за опашката, тъй като тя се изхлузва (откъсва) от кожата, а в ръцете остава само оголената опашка. За разлика от другите видове сънливци (горски, обикновен, градински и мишевиден) лешниковият не хапе, изключително доверчив е и лесно привиква с човека. Отглеждане. При домашни условия лешничарката се отглежда в метални клетки с гъсти решетки, а още по-добре в стъклени клетки или аквариуми с решетъчен капак и застлани с талаш. Желателно е в клетката да се поставят разклонени клонки, по които те обичат да се катерят. Ако клетката е малка, може от едната страна да се постави бегово колело. Тъй като в природата сънливците водят нощен (сумрачен) начин на живот, за да могат да се наблюдават през деня техните интересни поведенчески реакции, необходимо е клетката им да се осветява през нощта, а през деня да се отглеждат при слаба светлина (синкава или червеникава — т.нар. лунна светлина), при която те са особено активни. Вътре в клетката се поставя малко дървено сандъче с отвор и подвижен капак за наблюдение. Застила се със сено. Хранене. Любима храна на лешниковия сънливец са млякото, изварата, скакалците, брашнените червеи, разчупените бадеми, лешниците, фъстъците, орехите (поради това го наричат още орехов сънливец). Обича и пъпки от растения, насекоми, ягоди, малини, жълъди, семена от иглолистни и овощни дървета (ябълки, круши), конопено семе, слънчоглед, плодове от офика, калина и др. Размножаване. При домашни условия лешниковият сънливец се размножава лесно. Докато в природата ражда 2 пъти годишно през летния сезон, в домашния зоокът при температура около 20°С ражда до 3—4 пъти годишно по 3 — 6 малки с маса 1,5 г. Бременността продължава около 21 дни, а бозайният период — 30 — 40 дни, след което младите започват самостоятелен живот. В края на есента лешниковите сънливци затлъстяват много и през зимния период изпадат в дълбок зимен сън, траещ няколко месеца. През този период значително се понижава температурата на тялото. Понякога се събуждат и се хранят със запасната храна. Дори през есента и пролетта при падане на температурата под 15°С лешниковите сънливци могат да изпаднат в състояние на зимен сън за няколко дни в гнездата си. Живеят 3 — 5 години. Д-р ВЕСЕЛИН МЛАДЕНОВ ДЕНКОВ
доц, к.б.н.ЯНАКИ НИКОЛОВ КАРАДЖОВ
 |
