|
Катерицата (Sciurus vulgaris) спада към сем. Катерицови (Sciuridae). В природата тя е често срещан гризач, разпространен в цяла Европа и Азия. Лесно се опитомява. Великият природоизпитател Дарвин е имал опитомени катерици и когато правел из парка на имението си всекидневната си разходка, те го придружавали и се катерели по него. В много европейски и други страни често отглеждат опитомени катерици в живия кът. Известни са цели алеи в паркове, където катериците са почти питомни и доверчиво слизат от дърветата, за да поемат направо от ръцете на посетителите предложените им лакомства.
Катерицата достига на дължина 19- 49 см, като рунтавата и опашка е дълга още толкова. Масата й варира от 180 до 900 г. зависи в значителна степен от режима на хранене. Оцветяването й също варира в зависимост от сезона, възрастта и мстообитанието. У нас най-често катериците са тъмнокафяви със светъл до бяло оцветен кореми тъмнокафява опашка, но често се срещат и черноопашати индивиди Отглеждане. В домашния зоокът катерицата се отглежда в метална клетка (не дървена, защото лесно я прегризва) с размери най-малко 50х 50 х 60см, а още по-добре във волиера от здрава метална мрежа, която може да бъде стайна или дворна. Във вътрешността на клетката се поставя гнездохралупа, където катерицата почива и нощува. Особено необходимо е да се постави и един разклонен дървесен клон (тъй като тя е приспособена за дървесен начин на живот), по който тя ловко се катери и скача;
Хранене. В дажбата на катерицата се включват природните й храни — жълъди, орехи, лешници, кестени, бадеми, фъстъци, дървесни семена и пъпки, плодове, шишарки, гъби, насекоми и др. Дневно й е необходимо около 100 г храна, като при липса на някои от изброените яде с удоволствие хляб (може накиснат в прясно или кисело мляко или намазан с тънък слой масло), моркови, цвекло, ябълки, слънчогледови и тиквени семки, листни филизи, листа от глухарче, маруля, салата. През зимата, когато храната е по-бедна на витамини, може да се прибавят и рибено масло (няколко капки върху хляба), поливитаминни и калциеви препарати (може тебешир). Вода се дава на воля. Преди зимния период катерицата инстинктивно прави зимни хранителни запаси, които складира в хралупата си. За разлика от лалугерите и бурундуците, които са най-близките й роднини (от сем. Катерицови), катерицата не изпада в зимен сън.
Размножаване. Катериците могат да се размножават в домашна обстановка. За това е необходима удобна хралупа (сандъче с кръгъл отвор и подвижен капак) с размери — основа 20 — 25 см и височина 30 — 35 см, а също и мек материал (талаш, мъх, кълчища, козина, листа, морска трева и др.), с които катерицата застила леглото си. Размножителният период започва през пролетта, като при добро отглеждане и правилно хранене ражда 2 — 3 пъти годишно. Бременността продължава 35 — 40 дни, като обикновено към 20-ия ден женската вече не допуска мъжкия в хралупата. Най-често женската ражда 3 — 4 малки, но понякога техният брой може да достигне 8 — 10. Новородените са голи, слепи и тежат 7 —8 г. Към тях майката проявява нежни грижи, като ги кърми около 1,5 месеца. Към 20-ия ден се покриват с козина и им поникват зъби. Очите им се отварят на 30-ия —35-ия ден, а на 43 — 45-дневна възраст вече започват да излизат от гнездото си и да поемат поставената им храна. Новородените не трябва да се пипат с ръка, тъй като, ако усети чужд мирис, майката може да ги изостави или изяде. Те могат да се вземат в ръце, когато престанат да бозаят и започнат самостоятелно хранене. Полова зрелост младите катерици достигат на 1-годишна възраст. Продължителността на живота им е от 9 до 11 години. Д-р ВЕСЕЛИН МЛАДЕНОВ ДЕНКОВ
доц, к.б.н.ЯНАКИ НИКОЛОВ КАРАДЖОВ
 |
