Белозем отглежда щъркели онлайн

Пловдивското село Белозем е първото в България, в което отглеждането на щъркели на покрива на местното училище се следи онлайн.

Белозем отглежда щъркели онлайн

Прелетните птици кацат на най-високата сграда през пролетта. Животът им още от първия ден става достояние на учениците, които ги следят от кабинета по биология. Гнездото може да се наблюдава в интернет и в реално време през сайта на селото и на сдружение “Зелени Балкани”.

“Белозем е село на европейския щъркел с официален сертификат от немската природозащитна организация “Евронатур”. Като нас има още 11 населени места в Европа. Там хората живеят в хармония с природата”, разказва кметът Иван Тачев.

В центъра на Белозем, където живеят 5000 души , е поставена статуя на белия щъркел, а наблизо е паркът, посветен на прелетната птица. Там има и дървена наблюдателна кула.

“Качиш ли се на върха, се открива поглед към цялата колония, а гнездата са най-много на покрива на училището.

Популацията тази година е добра – 107 малки се излюпиха от 35 двойки

Наблюдаваме ги всеки ден. Покрай селото има оризища, където търсят храна”, допълва Тачев.

Местните хора смятат, че точно природните дадености като отглеждането на ориз, което е поминък в района още от ХVII век, е една от причините колониите от птици да бъдат толкова големи.

Щъркели гнездят върху православната и католическата църква, по покривите на къщите.

“Всяка година провеждаме Фестивал на белия щъркел, а на обменни начала местни жители ходят до селата, обявени за столици на птицата”, обяснява кметът Тачев.
Преди няколко месеца белоземци ходили в Швейцария, където грижата за щъркелите е държавна политика.

На високи стълбове се изграждат платформи за птиците, а покрай тях се поставяли червени или оранжеви топки, за да ги забелязват и така да се предотвратяват нещастни случаи.

В село птиците са на почит

“Имаме си поверие за тях. Ако видиш птицата, кацнала в къщата ти, значи щастието остава при теб, а когато лети, трябва да го гониш или пък предстои пътешествие”, разказва 76-годишната Донка Иванова.

Местните хора изградили специални платформи под гнездата на прелетните птици по проект, финансиран от правителството на Швейцария.

“Поддържаме постоянно 37 гнезда. Птиците идват тук, защото в землището са разположени 3000 декара оризища, пълни с жаби”, обяснява Тачев.

Но хората са притеснени, защото с годините площите с ориз намаляват. Местни жители разказват, че до 80-те години на миналия век тук се отглеждали 14 000 дка от културата.

“Никой в селото не посяга на щъркел, само помагаме. Понякога малки падат от гнездата, но следим и се грижим за тях. Наскоро един беше легнал близо до парка, обезводнил се. Но викнахме ветеринарен лекар и птицата се възстанови бързо”, обяснява Тачев.

Откакто камерата следи онлайн живота на двойките на покрива на училището, интересът към биологията се повишил. “Децата не бягат от птиците, сутрин играят на два-три метра от тях в парка”, обяснява Тачев.

Възрастни хора разказват, че в годините около Първата световна война в Белозем имало огромно дърво с 30 гнезда на щъркели. Наричали го Орловото дърво. “Било толкова голямо, че 11 души се хващали за ръце да го обиколят.
Дори се виждало от Джамбаз тепе в Пловдив, но било запалено и изнесено за дърва”, разказва 87-годишния Матей Марков, който пише книга за историята на Белозем. В нея възрастният изследовател отделил специално място за историята на селото и щъркелите, които отлитат и не се знае дали ще се върнат същите отново.

Боряна Димитрова

Източник – trud.bg