Бернски зененхунд

Бернският зененхунд (на немски: Berner Sennenhund), наричан понякога бернско планинско куче, е порода кучета, произхождаща от Швейцария.

Историята ѝ датира от над 2 000 години. Селектирана е в района на днешния град Берн, откъдето идва и нейното име.

Днес като туристическа атракция в някои швейцарски градове представители на породата теглят леки каручки, изпъстрени с цветя.

История

Според изследванията породата е получена от кръстосването на римските молоси с местни овчарски кучета преди около 2 000 години. Породата е използвана главно за паша и охраняване на стадата добитък. В миналото тя е наричана “дюрбехлер” по името на малкия град Дюрбах, където са създадени трицветните екземпляри. Използвани са много през Средновековието, но в началото на 19 век почти изчезват.

След това, в началото на 20 век няколко ентусиасти започват да показват представителите на породата по киноложки представления в Берн и през 1907 е основан първия клуб за бернски зененхунди, наречен „Schweizerische Dürrbach-Klub“, който същата година написва първия стандарт на породата. Към 1910 са регистрирани 107 представители на породата. През 1949 бил направен експеримент, включващ кръстосване на бернски зененхунд с нюфаундленд, а през 1990 е добавена кръв на лабрадор ретривър, но резултатите все още не са ясни.

Външен вид

Бернският зененхунд е сравнително голям и със силна структура на тялото, будно изражение и внушителна външност. Тежи между 26 и 67 кг и е висок 58-71 см. Козината му е мека и лъсава, гъста и средно дълга, като може да бъде права или чуплива. Тя е в черен цвят, но обикновено се срещат бели части по лицето, гръдния кош и лапите, както и червени около очите. Бялата част на гръдния кош понякога е наричана “швейцарски кръст”, защото наподобява швейцарското знаме.

Поддръжка на външния вид

Въпреки че се наблюдава обилно падане на козината при тези кучета, изискванията за поддръжката ѝ не са много големи. Достатъчно е два пъти на седмица да бъде разресвана, а при по-обилно линеене – по-често.

Темперамент

По характер бернският зененхунд е предан, мил и общителен, което го прави добър домашен любимец като за хора с опит в отглеждането на кучета, така и за такива без. Интелигентен е и се поддава лесно на дресировка. Кучетата от тази порода са спокойни, уравновесени и чувствителни. Понякога мъжките еземпляри се държат надменно и господстващо, докато женските се привързват към един от членовете на семейството и му се подчиняват. Бернските зененхунди се разбират добре с деца и са щастливи, когато те им обръщат внимание. Въпреки това, те са големи кучета и по невнимание могат да наранят по-малките деца.

Отношението на зененхунда към хората е различно според самия екземпляр – някои са много резервирани и стоят настрани, а други са приятелски настроени. Разбират се добре с други домашни любимци и затова са подходящи за такива семейства. По-възрастните представители трудно се адаптиат в нов дом. Чувстват се добре в студено време и не обичат жегите.

Здраве

Кучетата от тази порода живеят между 8 и 10 години, много кратко в сравнение със други породи. Много болести могат да засегнат бернските зененхунди – HD, тумори, проблеми с щитовидната жлеза, кожни алергии и др. Възрастните екземпляри трябва да имат OFA и CERF сертификати.Необходимо е да се уверите и че родителите на вашето кученце имат такива сертификати.

  • Източник – kosmatko.com